— Нищо чудно, че са те изритали от службата — презрително го изгледа Рийл. — Държал си се като идиот.
— И без това щях да напусна! — сопнато отвърна той
— Да, бе. Защото цял живот си мечтал да се завреш в тая дупка насред нищото, а?
— Това е истинската Америка, кучко!
— Но твоите описания на Страшния съд са били доста конкретни.
— Абсолютно — гордо отвърна той. — Страна по страна, лидер по лидер, стъпка по стъпка. Ключът е синхронът във времето. Абсолютно перфектен пъзел, върху който работих цели две години. Отчетох всички фактори, които биха попречили на реализацията. Всичко бях предвидил.
— Не съвсем — отбеляза Рийл. — Не си отчел моята поява.
Рийл долови звуците преди него. После ги чу и той, а на лицето му се появи усмивка.
— Времето ти изтече, малка лейди.
— Не съм малка и никога не съм била лейди!
Подметката й уцели тила му. Главата му отскочи от твърдата земя и той изгуби съзнание. Рийл събра листовете и ги пъхна обратно в чантата си, а след това се насочи към бунгалото, възползвайки се от пътя, по който беше дошъл Уест.
Огледът беше кратък, но напълно достатъчен. Сандъци с оръжие и муниции, ръчни гранати, пресовки С4, „Семтекс“ и други пластични експлозиви. През задното прозорче се виждаше редица от 200-литрови варели, които най-вероятно съдържаха бензин, а може би и торове. Но те едва ли бяха за генератора или за отглеждане на реколта. Може би и хамбарът беше пълен с подобни контейнери.
Хвърли едно око и на подробните планове за нападение над най-важните градове на Съединените щати. Тези хора бяха чиста проба вътрешни терористи, при това от най-опасния вид. Тя прибра някои неща, които й се сториха важни, включително една флашка, стърчаща от лаптопа на масата. Разпредели ги по джобовете си, а след кратко колебание грабна и две гранати. Една малка лейди няма как да носи повече, нали?
Изскочи навън и хукна към джипа на Уест. Отвори задната врата и измъкна пушката и кутия патрони.
После притича до своя форд експлорър, скочи вътре и завъртя стартерния ключ. Но още преди да стигне до главния път, осъзна, че вече е твърде късно. Видяла срещу какво се изправя, тя нямаше друг избор, освен да обърне колата и отново да се насочи към бунгалото.
Остана с неприятното чувство, че няколкото скъпоценни секунди закъснение могат да й костват живота.
41
Рийл натисна здраво газта и експлорърът с рев се понесе нагоре по чакълестия, изпълнен със завои път. В главата й започна да се оформя план за нападение. Много добре знаеше, че при числено превъзходство на противника отстъплението изобщо не е задължително. Обикновено формациите с по-голяма огнева мощ не очакват контраатака от очевидно по-слаб опонент.
Но тя не възнамеряваше да направи точно това. Избра модифициран вариант на един пълноценен щурм.
Погледна в огледалото за обратно виждане, опитвайки се да прецени на какво разстояние се намира тежкият всъдеход „Денали“, който беше претъпкан с вживели се в ролята на борци за свобода побъркани типове, всички до един въоръжени до зъби.
След няколко секунди щеше да разбере дали въоръжението им наистина отговаря на това клише и доколко могат да боравят с него. Надяваше се, че маневрата за заблуда, която беше подготвила, ще проработи.
Набра нужната дистанция, смъкна наполовина страничното стъкло и рязко натисна спирачката. Експлорърът поднесе и спря, блокирайки пътя. Тя грабна пушката, опря дулото на полусваленото стъкло, прицели се и проби предните гуми на всъдехода. За всеки случай пусна един куршум и в предната решетка. От радиатора на тежкото возило изригна облаче бяла пара, каросерията се разклати и спря на място.
Вратите се отвориха и на пътя се изсипаха мъже, въоръжени с всякакви пушкала.
Пистолетите и полуавтоматите не я интересуваха, защото нямаха обхват да я наранят.
В следващия миг се започна безразборна стрелба, но без никакъв успех.
За разлика от мъжете тя натисна спусъка три пъти и на земята се строполиха три тела. Внимаваше никой от тях да не получи фатално нараняване. Просто искаше да престанат да й се пречкат. Тук чувството за справедливост също изигра своята роля. Не беше нужно да ги убива и не се поколеба да ги остави живи. Достатъчно беше само да ги извади от строя.
После насочи вниманието си към още един мъж, скочил от лявата страна на всъдехода. В ръцете му имаше пушка с оптически мерник.
Това оръжие беше друга работа. Спокойно можеше да я улучи от тази дистанция, при това смъртоносно. Простреля го с единичен изстрел в челото. Той падна назад и пушката се изплъзна от ръцете му. Никой не отиде да я вземе.