Вероятно недоумяващи на какво са се натресли, останалите мъже побързаха да потърсят укритие зад тежкия автомобил.
Но Рийл продължаваше да ги наблюдава през оптическия мерник и веднага забеляза, че няколко от тях извадиха мобилни телефони.
Причината беше ясна: викаха подкрепления.
По ирония на съдбата тя искаше именно това. Защото само така щеше да спечели време, за да приведе в действие и втората част от плана си. Отново стъпи на газта и експлорърът се понесе нагоре, към бунгалото.
Няколко секунди по-късно отново спря зад укритието на няколко големи дървета. Изскочи навън, измъкна гранатите от колана си и хукна към бунгалото, издърпвайки в движение металните щифтове. Приближила се на удобно разстояние, тя запрати гранатите през предния прозорец.
Рой Уест връхлетя върху нея в момента, в който се обръщаше, за да побегне обратно към експлоръра.
Тя успя да се задържи на крака, но ръката му все пак докопа гърлото й. Това му изигра лоша шега, защото реши, че далеч по-големият му ръст и огромна физическа сила са свършили своята работа.
Фатална грешка.
Рийл рязко се завъртя наляво и успя да се освободи от хватката му. Почти в същия миг коляното й се заби в слабините му с опустошителен резултат. Лицето на Уест се наля с кръв, а коленете му се подгънаха. Направи опит да прикрие слабините си с ръце, но тя го изпревари със светкавичен лакът в лявото слепоочие. Той изкрещя и докато се мъчеше да си поеме въздух, залитна в обратна посока и започна да се свлича. По една случайност кракът му закачи нейния и тя се стовари на земята с неговото тяло отгоре.
Гранатите се взривиха още преди да паднат на земята. Същото се случи и с всички останали експлозиви и запалителни материали, складирани в бунгалото. Покривът отхвърча на десетина метра височина, а във въздуха засвистяха отломки от дърво, метал и стъкло, превърнали се в смъртоносни шрапнели.
Тя почувства как част от тези отломки се забиват в тялото на Уест. Бяха стотици. Лицето му пребледня, после посивя. Кръв рукна от носа и устата му.
Тялото му се беше превърнало в щит, който й спаси живота.
Тя го изблъска и се претърколи надясно. Изправи се с олюляване и закова поглед в ярките пламъци и гъстите облаци черен дим, които бързо се издигаха към небето. Постоя известно време така, после сведе очи към дрехите си. Коженото й наметало беше разкъсано и покрито с кръвта на Уест. Самата тя също беше пострадала — няколко дълбоки драскотини по лицето и ръцете, плюс тъпа болка в дясното бедро, поело тежестта на Уест при падането му. Но все пак беше жива.
Извърна глава към хамбара. Съвсем скоро пламъците щяха да стигнат и до там. А на нея никак не й се искаше да бъде наоколо по време на следващата, вероятно много по-силна експлозия.
Скочи в експлоръра, направи маневра и натисна газта докрай.
После до слуха й достигна напрегнато ръмжене на автомобилни двигатели, които се изкачваха по възвишението. Подкреплението беше пристигнало. Без съмнение експлозията щеше да привлече цялото им внимание към бунгалото.
Именно с тези намерения го беше взривила.
Прекрасно знаеше накъде трябва да се насочи. Когато строиш бунгало насред нищото, натъпкваш го с експлозиви и кроиш планове за масово унищожение, няма как да останеш само с един път за евентуално оттегляне. Когато има опасност от появата на официалните власти, пътищата винаги трябва да са два.
А Рийл бе достатъчно опитна, за да потърси втория път, и беше успяла да го открие още при първата си разузнавателна обиколка.
Една просека в гората, водеща на изток. Тя беше нейният път за отстъпление. Който, за съжаление, се оказа блокиран от два автомобила и десетина мъже, въоръжени не по-зле от всеки елитен армейски взвод. Бяха успели да й пресекат пътя.
42
Рийл остана в колата си, наблюдавайки въоръжените мъже на просеката. Те бяха заели отбранителни позиции, които бързо можеха да се превърнат в нападателни. Бяха облечени в нещо като униформи, състоящи се от камуфлажни панталони и прилепнали тениски. Повечето бяха едри, с напомпани на фитнес уреди мускули, но с шкембета.
Въоръжението им беше разнообразно — снайпери, ловни пушки, картечни пистолети, всички насочени към нея. Откриеха ли огън — което бяха готови да направят всеки момент, — с нея беше свършено.
Но Рийл не си представяше, че животът й ще приключи по този начин. Не и от ръцете на някакви откачени първобитни хора.
В този момент чу силен грохот. Хамбарът се взриви, каза си тя и инстинктивно опипа пистолета си. Би могла да скочи на газта и да се опита да пробие блокадата, но шансовете й не изглеждаха добри. Не повече от пет процента според светкавичните й изчисления.