— Някаква самородна формация. Без кой знае какви способности.
Той кимна.
— Ти ли уби Джейкъбс и Гелдър?
Рийл направи няколко крачки към него, спря и погледна ръцете му, които останаха абсолютно неподвижни. Но тя знаеше, че това може да се промени за стотна от секундата и глокът да изригне в смъртоносна серия.
— Как научи за това място?
— От един приятел на мой приятел. Не знаех дали ще бъдеш тук, но исках да поговоря с Уест.
— Защо?
— Защото разбрах, че ти го търсиш.
Рийл не отговори. Не откъсваше поглед от пистолета в ръката му.
— Вече не е нужно да ми изпращаш закодирани есемеси, Джесика — каза той. — Сега съм тук и искам да ми обясниш какво, по дяволите, се случва.
— Сложно е, Уил.
— Тогава да започнем от простото. Ти ли ги уби?
Роби направи още пет крачки и отново спря. Вече бяха на границата на смъртоносния обхват.
Пистолетите не трепваха. Всички мускулчета по ръцете с оръжието бяха стегнати здраво. Пръстите им продължаваха да лежат върху предпазителите.
— Не си се променил, Уил — подхвърли тя.
— За разлика от теб — каза той. — Къде е Рой Уест? В коя купчина трупове си го оставила?
— Не е в купчина — поклати глава тя. — Но също е мъртъв.
— И него ли уби?
— Сам се уби. Винаги е опасно да пълниш къщата си с експлозиви. Все едно да живееш с гърмящи змии.
— Защо дойде да го търсиш?
— Притежаваше нещо, което ме интересуваше.
— Документ? — изгледа я Роби.
— Откъде знаеш? — разтревожено присви очи тя.
— Получи ли го?
— Вече разполагах с него и го бях прочела. Исках повече информация, но за съжаление, не я получих.
— Значи всичко това е било напразно?
И двамата рязко извърнаха погледи. Някъде в далечината прозвуча вой на сирени. Явно дори тук, насред нищото, имаше кой да обърне внимание на експлозиите и безразборната стрелба.
Очите й се върнаха на лицето му.
— Знам за задачата, която са ти възложили.
— Давам ти шанс да ми обясниш за какво става въпрос.
— Обяснение преди екзекуцията?
— Това зависи единствено от обяснението.
Сирените се приближаваха. Воят им започна да звучи
като артилерийски изстрели.
— А времето ни изтича — добави той.
— Аз не съм предателка.
— Хубаво е да го знам. А сега го докажи.
— Нямам доказателства. Все още.
Показалците им се плъзнаха няколко милиметра по-близо до спусъците. Всеки от тях направи по две крачки напред. Едновременно, но без да са се уговаряли. Вече бяха в зоната на смъртоносния обхват.
— Трябва да направиш по-сериозни усилия — намръщи се Роби. — На главата си имам мъртъв заместник-шеф и още един, който бере душа в болницата. При нормални обстоятелства това щеше да е достатъчно, но аз продължавам да мисля, че обстоятелствата не са нормални. Затова започвай да говориш. Още сега!
Сирените виеха съвсем наблизо.
— Гелдър и Джейкъбс бяха предатели.
— Как така?
— Убиха един човек, който означаваше много за мен.
— Защо?
— Защото щеше да разкрие заговора им.
— Какъв заговор?
Сирените вече станаха оглушителни. Сякаш бяха вдигнали под тревога всички ченгета в Арканзас.
— Сега нямам време за обяснения.
— Страхувам се, че нямаш избор, Джесика.
— Какво значение има това, Уил? Ти имаш своите заповеди.
— Невинаги ги изпълнявам — поклати глава той. — Също като теб.
— Но почти винаги.
— Ти ми изпрати онези есемеси. В тях твърдиш, че за всичко, което вършиш, имаш причина. А аз трябва просто „да отключа“. Кажи ми какво означава това. И те предупреждавам, че не мога да ти дам никакви гаранции, Джесика. Никакви! Дори ако обясненията ти прозвучат разумно. Това е положението.
Вече не се гледаха в очите. Всеки беше насочил вниманието си към ръцете на другия. Или по-скоро към едната от тях. Тази с оръжието. Защото тя можеше да убива, докато очите лъжеха. За глупака, който престанеше да следи пръстите, това винаги се оказваше един фатално закъснял урок.
— Откъде да бъда сигурна, че мога да ти се доверя? — попита тя. — Изпращането на есемеси е едно, но фактът, че успя толкова бързо да ме откриеш, е съвсем друго. И това много ме безпокои. — Позволи си да отдели очи от ръката му и го погледна в лицето. — Според мен някой ти е помогнал. Най-вероятно от службата. И точно това повдига въпроса, който ти зададох току-що: откъде да бъда сигурна, че мога да ти се доверя?
— Няма как да бъдеш сигурна — поклати глава Роби. — Поне не изцяло. С мен положението е абсолютно същото.