Много въпроси продължаваха да настояват за отговори. Но той беше сигурен в едно — никой не би желал апокалипсис.
45
Детска глъчка. Балони в цветовете на дъгата. Подаръци с трицифрени цени.
Съдия Самюъл Кент наблюдаваше с усмивка лудориите на децата, събрали се в голямата слънчева гостна да отпразнуват рождения ден на един от своите съученици. Кент се беше оженил късно и най-малкото му дете беше сред гостите в дома на един от известните вашингтонски лобисти, който си вадеше хляба с продажбата на всичко, от което се нуждаеше Капитолият.
Съпругата му, близо двайсет години по-млада от него, не присъстваше на празненството. Спа екскурзията до Напа Вали в компанията на приятелките й се беше оказала по-важна от рождения ден на приятелчето на сина и. Но Кент с удоволствие я беше заместил, тъй като това посещение откриваше пред него определени възможности.
Огледа гостната за пореден път и кимна.
Човекът бързо се насочи към него.
Беше по-висок от Кент, отпуснат, с бързо оредяваща коса. Не се усмихваше, въпреки че присъстваше на детско парти. Фактически изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.
— Хауард — каза Кент и протегна ръка, която човекът побърза да стисне. Дланта му беше влажна и лепкава.
— Трябва да поговорим — напрегнато изрече конгресменът Хауард Декър.
Кент се усмихна и махна към голямата пинята, която висеше от тавана в ъгъла.
— Не искам да съм тук, когато децата атакуват това чудо и започнат да се бият за лакомствата вътре — каза той. — Искаш ли да се поразходим? Градината е много хубава.
Напуснаха гостната през широките френски прозорци и поеха по добре оформените алеи на парка, който заемаше площ от няколко акра. В него имаше плувен басейн, каменна беседка, езерце, скамейки, арки и цветни лехи. И двамата бяха богати хора и се чувстваха у дома си в тази дворцова обстановка.
Спряха едва когато се озоваха в най-отдалечения край на имението.
— Как вървят нещата на Хълма? — попита Кент.
— Отлично знаеш, че не съм тук да обсъждаме работата на Конгреса.
— Така е, Хауард, наясно съм. Просто се опитвам да те успокоя, защото виждам колко си напрегнат. Лицето никога не бива да ни издава и това важи не само при покера.
— А ти ни най-малко не се безпокоиш, така ли? — изгледа го Декър. — Доколкото ми е известно, тя за малко не ти е видяла сметката!
— Бяхме подготвени. Единственият проблем беше, че се оказа по-пъргава, отколкото очаквахме.
— А знаеш ли, че Рой Уест е убит?
— Незначителен инцидент, който не е повод за тревога — отвърна Кент.
— А Рийл?
— Тя също.
— Аз пък мисля, че изобщо не бива да я подценяваме. Джейкъбс, Гелдър, сега и ти. Според мен работи по списък, а аз искам да знам защо!
— То е очевидно — отвърна Кент. — Доверих се на Джо Стокуел, а не биваше да прибързвам. Реших, че е един от нас, но се оказа, че не е. Успя да ме заблуди и се наложи да платим висока цена.
— Той ли е изпял всичко на Рийл?
Кент се замисли и бавно кимна.
— По всичко личи, че е така. Жалко, че не го ликвидирахме по-рано.
— Каква е връзката между Стокуел и Рийл?
— Не знам. Но очевидно е имало такава. Той е работил дълго време в Шерифската служба и имаше много връзки. Когато разбрахме, че ни шпионира, вместо да работи с нас, направих опит да разбера докъде стигат тези връзки, но се оказа, че голяма част от тях са класифицирани. Нямаше как да настоявам, без да предизвикам подозрения.
— В такъв случай всички сме компрометирани. Вероятно и аз фигурирам в нейния списък, защото той знаеше за мен.
— Да, твърде вероятно — каза Кент.
— Рийл видя сметката на Гелдър, макар че той беше номер две, по дяволите! Какви са моите шансове?
— Доста добри, Хауард. Тя не може да не си дава сметка, че мишените й вече са добре защитени. Това ще я накара да се изтегли и да премине в отбрана.
— Ако тя е убила Уест, значи изобщо не е преминала в отбрана — възрази Хауард.
— Е, Уест изобщо не беше защитена мишена. Освен това все още не знаем всички факти. Ако тя го е убила, вероятно е отишла при него за повече информация.
— Която той й е предоставил?
— Нямаше какво да й предоставя. Тя се е ловила за сламки. А посещението й при него доказва, че е в доста слаба позиция.
— Но някой й е казал за Уест.
— В момента проверяваме това. Аз обаче продължавам да мисля, че то не е особено важно. Защото имаме по-голяма риба, която трябва да скочи в тигана.
— Уест беше организирал някаква своя доброволна гвардия. Не бих казал, че това не е добра защита. Разполагал е с голямо количество оръжие и експлозиви, плюс шайка бандити, които са били не по-малко луди от него. Но въпреки това тя е успяла да го ликвидира.