— Дълъг ден, а?
— Дано да е част от дълъг живот — отвърна тя и огледа дясната му ръка. — Държиш я малко вдървено. Какво става?
Изгарянията зарастваха, но доста бавно. А ръката му беше още по-вдървена от новите шевове на Минън. Колко бързо би могъл да извади оръжието си? Вероятно по-бавно от обикновено. Но в планините на Арканзас се беше справил доста добре. Адреналинът притъпяваше болката. По-късно обаче всичко го болеше.
— Остарявам — рече на глас той.
— Не се занасяй — подсмихна се тя.
— Защо си още на работа?
Ванс отпи от чашата си, а изражението й стана някак отнесено.
— Когато разследването забуксува, започвам да работя извънредно. Светът отива по дяволите, Роби.
— Какво ново?
— Вече си чул за онази бъркотия в Арканзас, нали?
— Гледах новините — отвърна той.
— Рой Уест е бил служител при вас.
— Никога не съм го виждал.
— Защото не се е задържал дълго. След като ви напуска, се превръща в маниак, който мрази държавата. Нима не подбирате хората си с нужното внимание?
— Това не моя работа — отвърна Роби.
Питието му пристигна и той го опита.
— Както го обичаш, нали? — попита Ванс.
— Да, благодаря.
— Тогава да пием за света, който отива по дяволите.
— Коя част по-точно имаш предвид?
— Която си избереш. Никакви улики по отношение на Джейкъбс. Нищо и за Гелдър. Онази бъркотия в Арканзас. А Бюрото за контрол на огнестрелните оръжия превъртя.
— Защо?
— Експлозия на някакво затънтено място на Източния бряг. Било е използвано изключително сложно устройство, а някой дори изсипал възпламенителна течност в басейна на имота. Не останали кой знае колко веществени доказателства. Аз не разследвам този случай, но имаме доста агенти на мястото. Бюрото е било повикано и за случая в Арканзас. Тези частни групировки започват да стават много неприятни. Едно време бяха няколко десетки, но сега са хиляди.
— А как е намерил смъртта си тоя Рой Уест?
— Не мога да кажа. Вече споменах, че не работя по случая. На всичкото отгоре имаме и стрелба в близост до федералния съд в Александрия.
— Дори не съм чул за нея — поклати глава Роби.
— Участвали са няколко автомобила, но както винаги никой не е записал номерата им. Някаква мацка шофирала като Джеф Гордън. От колите открили стрелба точно в момента, в който един федерален съдия се разхождал на същото място.
— Той ли е бил мишената?
— Не знам. По-скоро не. Включили са го в рапорта просто защото е съдия. Все още не сме проверили тази версия.
— Кой съдия?
— Самюъл Кент.
— Може би е било сблъсък между улични банди.
— В тази част на Александрия живеят все важни клечки. Там няма улични банди.
— А някаква информация за „мацката“?
— Не. Профучала и изчезнала.
— А стрелците?
— Те също изчезнали. Смайващо е, че всичко се случва на толкова оживена улица, но е факт. — Тя допи сока си и тръсна глава. — Ти ме покани на среща, а аз се разбъбрих. Сега си затварям устата и включвам слуха си.
Роби кимна, опитвайки се да прецени чутото и най-вече да определи дали въпросната „мацка“ е тази, за която си мислеше. Доскоро би отхвърлил подобен вариант като абсолютно невъзможен, но след Арканзас му се струваше много вероятно да е била именно Джесика Рийл.
— Доволен съм, че видях Джули — подхвърли той.
— Наистина ли? От моя гледна точка нещата не преминаха особено гладко.
— Тя беше разстроена.
— А не трябваше ли?
— Напротив, имаше право. Но докато я карах към дома й, все пак успях да си поговоря с нея.
— И?
— Остана си разстроена.
— Вероятно си проявил изключителни професионални умения.
— Единствената ми цел е нейната сигурност. Самата ти ме предупреди.
— Знам, Роби. Но не бива напълно да я изключваш от живота си. Вие двамата преживяхте заедно много неща. А дори и аз, по дяволите.
— Ние с теб също преживяхме много — отбеляза Роби.
Ванс се изненада от тези думи и бавно се облегна назад.
— Вярно е — каза тя. — Ти ми спаси живота, рискувайки своя.
— Но аз бях причината да бъдеш застрашена. А това ме връща обратно към Джули. И към теб. Всяка среща между нас може да ти донесе нова опасност. Сериозно ти говоря, Ники. Може би и тази вечер не трябваше да ти се обаждам.
— Не можеш непрекъснато да закриляш всички, Роби. Освен това аз съм агент на ФБР и мога да се грижа за себе си.
— При нормални обстоятелства. Но аз не съм нормален.
Тя изсумтя, но после забеляза сериозното му изражение и промърмори:
— Знам какво искаш да кажеш, Уил. И напълно те разбирам.