Синия беше намекнал, че е възможно Рийл да се окаже от страната на добрите. Но Роби не беше сигурен какво точно означава това в шпионския бизнес. Там доброто и злото непрекъснато си разменяха местата. Всъщност не, не беше вярно. Доброто и злото съдържаха в себе си същностни елементи, по които можеш да ги отличиш.
Терористите самоубийци, които избиваха невинни хора със своите бомби, без съмнение бяха на страната на злото. А според Роби те бяха и страхливци.
Самият той убиваше от разстояние, но въпреки това съществуваше риск за живота му. Освен това не стреляше по невинни хора. Неговите жертви бяха онези, които цял живот бяха причинявали болка на себеподобните си.
Но дали това ме поставя на страната на доброто?
Тръсна глава, за да прогони тези обезпокоителни мисли. Които на практика предлагаха добра база за една философска дискусия. За съжаление, това не му помагаше с нищо в опитите да разкрие истината.
Или да се приближи до Джесика Рийл.
Вече беше предупредил Тъкър, че няма намерение да я преследва.
Което не беше цялата истина.
Действително нямаше намерение да я преследва. Поне не от името на Тъкър. Същевременно обаче беше твърдо решен да я открие и да я принуди да му обясни всичко, което се случваше.
Защото той искаше на всяка цена да разкрие истината.
50
Срещата не беше предварително уговорена.
Защото не беше нужно.
От едната страна на овалната масичка седеше Сам Кент, а срещу него се беше настанил един по-млад, по-як и по-нисък мъж е ръце като тухли и торс като стена.
Името му беше Антъни Зим.
И никой не го наричаше Тони.
— Имали са очевидни причини да изберат Роби — заяви Кент.
— Добър избор — кимна Зим. — Той знае какво прави.
— И не е извън системата като теб.
— Аз не съм извън системата, господин Кент — поправи го Зим. — Аз съм просто офлайн. Разликата е доста голяма.
— Много добре ми е известно — кротко отвърна Кент. — Нали аз настоявах да те сложим на място, където можем да използваме дарбата ти в максимална степен.
Зим не каза нищо. Просто опря огромните си длани на масичката. Дори в седнало положение той балансираше на пети и пръсти, готов всеки миг да скочи на крака. Което често му се беше случвало през годините.
— Джесика Рийл — произнесе Кент.
Зим мълчеше и чакаше.
— Тя продължава да е на свобода и става все по-опасна — добави Кент.
— Това го умее открай време — отбеляза Зим.
— Да разбирам ли, че я познаваш добре?
— Никой не я познава добре. Нито пък Роби. Те са потайни, също като мен. Такъв ни е занаятът.
— Но ти си работил с нея.
— Да.
— Ас Роби?
— Два пъти. В поддържаща роля. После обаче се оказа, че изобщо не се е нуждаел от подкрепа.
— Можеш ли да ги ликвидираш, ако се наложи? Или поне единия от тях?
— Да. Стига обстоятелствата да са благоприятни.
— Ще се опитаме да ги направим благоприятни.
— Опитите не са достатъчни. Трябва ми повече.
— Обърнах се към теб, защото си от най-добрите — сбърчи вежди Кент.
— Но искате да се справя с хора, които не ми отстъпват по нищо. Поединично вероятно бих могъл да се справя. Но ако са заедно, не давам гаранции.
— От това следва, че никога не трябва да бъдат заедно.
— Роби има задачата да я открие. Ако успее, ще ви спести неприятностите.
— Напоследък около Роби става нещо, което започва да ме тревожи.
— Какво по-точно? — попита Зим.
— Според някои сведения е започнал да действа на своя глава, без да се съобразява със заповедите. А има и друго…
— Искам да знам всичко.
— Рийл поддържа връзка с него и му разказва разни неща.
— Искаш да кажеш, че го манипулира? Много я бива в това.
— Не мислех, че я познаваш толкова добре.
— Познавам я достатъчно — отсече едрият мъж, после се приведе леко напред и попита: — Мога ли да направя едно предложение?
— Слушам те.
— Нека разиграем събитията. Роби убива Рийл. Или обратното. Или се избиват взаимно.
— Това беше първоначалният план, който все още е възможен — отвърна Кент и се приведе напред, само на сантиметри от лицето на Зим. — Ти си резервният план. Доколкото се ориентирам в нещата, работата ще бъде възложена именно на теб. А не мога да разчитам, че всичко ще се подреди идеално. Залогът е висок и до голяма степен зависи от късмета. Но късметът е нещо, на което не мога да разчитам, разбираш ли?