— В такъв случай нещата трябва да бъдат много изпипани.
— Както сам каза, опитите не са достатъчни. Но аз ще направя нещо повече.
— Какво? — вдигна вежди Зим.
— Джесика Рийл не е единствената, която умее да манипулира.
— Не е толкова лесно, колкото изглежда.
— Въобще не мисля, че е лесно — тръсна глава Кент. — На практика е точно обратното.
— И тъй, как?
— Аз ще се погрижа. А ти гледай да свършиш своята работа.
— Това ли е всичко, което си готов да споделиш?
— Разделение на труда. Досега не е измислено нищо по-добро.
— Не си такъв, какъвто си те представях.
— Като съдия ли?
Зим сви рамене.
— Аз съм много специален съдия, Зим — усмихна се Кент. — Прекарвам много малко време на съдийската банка, тъй като съм зает с други неща в полза на страната ни. А тях ги обичам много повече от издаването на присъди.
— Трябва да имаш голямо влияние — отбеляза Зим. — Иначе нямаше да съм тук и да разговарям с теб.
— Аз имам нещо повече от влияние. Много често съм онзи, който го упражнява пряко.
— Кога ще бъда включен?
— Точното време не ми е известно. Но ако разчитам правилно разположението на чаените листенца, това ще се случи много скоро. Ти трябва да си готов двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата. Което означава да можеш да тръгнеш веднага щом те потърсят.
— Това е историята на живота ми — рече Зим.
— Да се надяваме, че няма да е и историята на смъртта
— Тя си е част от занаята.
Кент се облегна назад.
— Повтаряш това толкова често, че започвам да му вярвам — рече той.
— Не очаквам да го разбереш. Аз членувам в много малък клуб.
— Това мога да го разбера.
— Не ми се вярва. За да го разбере, човек трябва да е убил поне толкова хора, колкото аз. А такива като мен не са много в света.
— Колко души си убил?
— Трийсет и девет. Това е една от причините да проявявам интерес към Рийл. Тя ще закръгли бройката ми на четирийсет.
— Много впечатляващо — поклати глава Кент. — Значи Роби ще бъде един не особено значим номер — четирийсет и първият.
— Мога да те уверя, че няма да си изгубя съня от този факт.
— Радвам се да го чуя.
Кент се усмихна. А дулото на оръжието опря в челото на Зим още преди да успее да помръдне.
Усетил студения метал да притиска кожата му, едрият мъж се облещи.
— Както вече споменах, невинаги съм бил съдия — просъска Кент. — Направих си труда да надникна в досието ти. Работиш от единайсет години, нали така?
Зим не отговори и дулото потъна още по-дълбоко.
— Нали така?
— Да.
— За разлика от твоята моята бройка е закръглена на двайсет. Това се случи още преди да ограничат оперативната работа на петнайсет трупа. Според мен напоследък хората започват да се разглезват. Никога през живота си не съм разполагал с хубава оптика. Четири от убийствата извърших посред нощ на светлината на фенерче и с помощта на един скапан виетнамски снайпер. И все пак си свърших работата. Между другото, никога не съм се фукал с бройката на жертвите си…
Кент вдигна ударника.
— И още нещо — изръмжа той. — Споменах ли, че изборът ти беше свързан с един тест?
— Тест? — объркано повтори Зим.
— След като един възрастен човек може да те спипа неподготвен, значи няма да имам полза от теб. Не притежаваш нужните качества, за да се справиш с Роби или с Рийл. А това означава, че днешното интервю официално приключи.
Кент дръпна спусъка. Пистолетът изтрещя и куршумът раздроби мозъка на Зим, който политна назад и рухна на пода.
Кент се изправи, избърса с носна кърпичка кървавите пръски от лицето си и пъхна пистолета в кобура.
Очите му се сведоха към мъртвеца на пода.
— За протокола ще добавя, че аз приключих с шейсет убийства — промърмори той. — Само един човек на света има повече от мен. Той също е от старата школа и никога не би се оказал неподготвен като теб, задник.
След тези думи се обърна и излезе.
51
Рийл се втренчи в телефона си. Лицето на дисплея й беше отдавна познато.
Уил Роби сякаш отвърна на погледа й.
Тя си даваше сметка, че по време на срещата им в Арканзас трябваше да му каже повече. Но истината беше, че остана абсолютно смаяна, когато го видя там. Беше се убедила, че ЦРУ е намерило начин да я проследи и е изпратило Роби да я ликвидира. Това я разтърси дълбоко и тя престана да му вярва. Разбира се, доверието й се възстанови, след като я остави жива. Сега Рийл се страхуваше за него.
Ако шефовете му разберяха, че се е отказал да стреля, Роби беше сериозно застрашен. А ако тя пак го потърсеше и той приемеше да работят заедно, щеше да е още по-застрашен. Щяха да му пратят убийци, а той не беше готов да бяга, както направи тя. Дори човек с неговите качества нямаше как да остане жив. Те разполагаха с твърде много ресурси и нищо не можеше да ги спре.