А Рийл съвсем не приличаше на човек, който обича излишния товар.
Погледна надписа за модела: „Глок 17“.
Налагаше се да действа спокойно и методично. Точно както беше подходила Рийл.
Усещаше, че е на прав път, главно заради току-що полученото съобщение. Пистолет, снимка, книга. Друго обяснение нямаше. А подходът й беше изключително находчив. Беше се досетила, че ще му позволят да прегледа шкафчето й и да прибере вещите, които биха му помогнали в бъдещото разследване. А единствената причина за това бе фактът, че те вече бяха проверили тези вещи и не бяха открили нищо особено.
Роби извади лист и химикалка и включи лаптопа си. Отвори една търсачка и се зае да вкарва данните, извлечени в резултат на огледа. След няколко погрешни опита нещата на екрана най-после започнаха да придобиват някакъв смисъл. С много празноти, разбира се, но все пак той научи достатъчно, за да поеме в нова, по-обещаваща посока.
Записа всичко, което му трябваше, изключи търсачката и затвори лаптопа си.
После стана и отиде да си приготви багажа. Имаше съвсем конкретна представа къде да отиде, но трябваше да стигне до там без никаква опашка.
Спомни си последния разговор с Никол Ванс. Дали щеше да успее да се измъкне?
Е, поне ще се опитам, каза си той.
53
Кабинетът беше колкото удобен, толкова и стилен. Мебели от тъмно дърво, дебел пухкав килим, високи орнаментирани врати, масивен полилей и атмосфера на изискан просперитет.
Тук парите на държавата бяха похарчени с вкус. Което си беше истинска рядкост.
Поне по скромното мнение на Сам Кент.
Това беше личният му кабинет в съдебната палата. Той затвори книгата, която четеше, и погледна часовника си.
Точно навреме.
Минута по-късно в кабинета се появи личната му секретарка, която обяви за пристигането на конгресмена Хауард Декър. После дискретно се оттегли, докато двамата мъже си стискаха ръцете.
Освен че оглавяваше Постоянната комисия по разузнаването, Декър беше и член на правна подкомисия. По тази причина посещението му при Кент едва ли щеше да учуди някого. Двамата бяха стари приятели, свързани от амбиция и единомислие по много въпроси. Като председател на Комисията по разузнаването, Декър имаше връзки както в ЦРУ, така и в Министерството на финансите. И изобщо в много държавни институции.
Седнаха на масата с кристални чаши, ленени салфетки и елегантни студени закуски, които им бе приготвил готвачът на ресторанта в съда. Кент напълни чашите с бяло вино.
— Страхотно посрещане — похвали го Декър. — Ресторантът в Конгреса е доста остарял и май се нуждае от обновяване.
— Защо да не поговорим тук, на спокойствие? — сви рамене Кент.
Декър се усмихна и приближи чашата до устните си.
— Не се ли безпокоиш, че някой може да подслушва съда, който издава заповеди за подслушване?
Чертите на Кент останаха безизразни.
— Трябва да поговорим, Хауард.
Декър остави чашата и изражението му стана сериозно.
— За Рой Уест, нали?
— И за други неща — отвърна Кент.
— Смяташ ли, че инцидентът в Арканзас е дело на Джесика Рийл? По телевизията показаха истинско бойно поле.
— Аз съм бил на война, Хауард. Онова там няма нищо общо с бойно поле.
Поставен на място, Декър се облегна назад и облиза вече напуканите си устни.
— Какво ще правим сега?
— Планът ни не се е променил, нали?
— Кой план? Да пипнем Рийл? Разбира се, че не.
— Само попитах. Исках да съм сигурен, че все още сме на едно мнение.
— Но какви стъпки си предприел? — направи гримаса Декър. — По всичко личи, че тази особа Роби няма да свърши работата.
Кент отпи глътка вино и обмисли чутото.
— Той може да свърши работа. Но не тази, която искаме ние.
— Не те разбирам.
— Получих подробен доклад за онова, което се е случило в Арканзас. Много подробен доклад, от много високо място.
— И?
— В него ясно е казано, че такава касапница не може да бъде дело на един човек, дори да се казва Джесика Рийл.
— Нима твърдиш, че е получила помощ? — приведе се напред Декър. Замълча за миг, после замислено добави: — От Роби ли?
— Нямам преки доказателства. Но би било невероятно съвпадение, ако някой друг се е намесил в тази малка драма и този друг случайно притежава качества за оцеляване при изключително неблагоприятно стечение на обстоятелствата. — Кент остави чашата си на масата и набоде на вилицата си парченце сьомга. — Лично аз не вярвам в съвпаденията.
— Но ако Роби и Рийл са станали тандем…
— Не твърдя подобно нещо.