— Но току-що каза, че вероятно са били двамата.
— Което не означава, че са тандем, Хауард.
— А какво друго може да бъде, по дяволите? Доколкото схващам, намекна, че те заедно са избили всичките онези хора!
— Да си помогнат, за да оцелеят, не означава, че са били на една и съща страна. Може и да бъркам, но развоят на събитията вероятно ги е принудил да сключат временен съюз.
— Това също не е добре за нас.
— Естествено, че не е. Но би могло да бъде управляемо.
— А ако Роби все пак мине на страната на Рийл?
— В такъв случай ще бъде неутрализиран. Разполагам с хора, които са готови на подобна операция.
— Ако са същите, на които разпореди да се справят с Рийл, просто забрави.
— А каква алтернатива предлагаш?
— Твоя работа е да имаш отговори в тази област, Сам. Разделението на задачите помежду ни е ясно и категорично. Аз ти помогнах да се сдобиеш със средствата, които поиска. Аз ти осигурих и мишената. Това беше моята част от работата и си я свърших.
Кент лапна голяма хапка ориз с броколи и отпи вода от кристалната чаша пред себе си.
— Прав си — кимна той. — Извинявам се.
Укротен, Декър се облегна назад и започна да се храни.
— На практика аз отгатнах, че Рийл ще потърси Уест — добави Кент. — Мислех си, че там са подготвени да се погрижат за нея, но явно съм сбъркал. Тази грешка няма да се повтори.
— Надявам се.
— Освен това се опитах да наема човек да се справи с Рийл, а може би и с Роби, но нещата не се получиха.
— И този човек ли ще се превърне в проблем?
— Съмнявам се — отвърна Кент и вдигна чашата си с виното.
— Как можеш да си сигурен?
— Мога, защото го гръмнах в главата — рече Кент и спокойно отпи глътка вино.
Декър изпусна вилицата си, която звънна в порцелановата чиния и падна на пода.
— Май не обичаш сьомга, а? — подхвърли Кент и се избърса със салфетката.
Декър се наведе и с треперещи ръце потърси вилицата си.
— Застрелял си го?! — промълви с посивяло лице той.
— Нямах друг избор. Освен това той беше един арогантен фукльо. Мислеше се за голяма работа. Всъщност дори да не беше проблем за нас, пак щях да го застрелям. — Той закова поглед върху разкривеното от страх лице на Декър. — Аз не харесвам арогантните задници, Хауард. И стрелям по тях. Обикновено в главата, за да съм сигурен.
— Знам, че си подложен на огромен стрес, Сам — облиза устни Декър.
— Това не е стрес, Хауард — поклати глава Кент. — Стрес е месеци наред да живееш в дупка насред гъмжаща от змии и комари джунгла и през цялото време да се питаш кое ще те пипне първо — дизентерията, която изяжда вътрешностите ти, или виетконгците, които методично ликвидират хората ти един по един…
— Аз също съм под огромен натиск.
— Така е. Ти спечели изборите, получи огромен кабинет, шофьор и сътрудници. Непрекъснато ходиш по благотворителни вечери и събираш дарения, като целуваш богаташки задници, а когато имаш време и настроение, вършиш и малко работа, гласувайки за едно или друго. Това е огромен натиск. Политиката е ад и аз се радвам, че никога не съм бил част от нея. Вместо това носех униформа и на няколко пъти ми простреляха задника. Ти обаче никога не си носил униформа.
— Бях прекалено млад за Виетнам.
— Но би могъл да се запишеш доброволец, нали? Както направих аз.
— Не исках да кажа това.
— Нищо не ти пречеше да постъпиш в армията и по-късно.
— Не всеки става за военен. Аз имах други цели в живота.
— Аз пък бях награден с две пурпурни сърца и една бронзова звезда. Щях да получа и сребърна, но на командира ми не му хареса, че подчинените му бяха склонни да последват мен, а не него. След войната завърших колеж и право. Не мога да се оплача, Чичо Сам ми помогна да си платя образованието. Но аз служих колкото трябва и получих каквото заслужавам. Докато ти не си си мръднал пръста за тази страна, а в момента служиш на народа си от един хубав и безопасен кабинет.
След тези думи Кент изведнъж се пресегна през масата, сграбчи охранения врат на Декър и го завъртя така, че лицата им се доближиха на сантиметри едно от друго.
— Ако още веднъж се опиташ да ме поучаваш за каквото и да било, това ще бъде последната лекция в живота ти! Надявам се, че си ме разбрал, защото нямам намерение да повтарям!
Кент пусна госта си, седна на стола и посегна към вилицата.
— Опитай ориза — каза той. — Малко са прекалили с подправките, но върви много добре с броколите.
Декър не помръдна. Кент приключи с храната и се изправи.
— Моята секретарка ще те изпрати. Надявам се да имаш ползотворен ден горе на Капитолия в служба на родината.