— Свободна ли стая номер седемнайсет?
— Номер седемнайсет ли? — втренчено го погледна Гуен. — Нямаме стая с такъв номер.
— Но по всичко личи, че разполагате с повече от седемнайсет стаи.
— О, да. Става въпрос за едно хрумване на първия собственик, който номерирал стаите от 100 нагоре. Предполагам, с идеята мястото да изглежда по-голямо. Разполагаме с двайсет и шест стаи, по тринайсет на етаж. Като се замисля, това е фаталното число. Тринайсет. Но ние сме тук отдавна и това никога не ни е създавало проблеми.
Споменавайки номер 17, Роби беше налучквал на сляпо. С единствената цел да провери всички следи, които му беше оставила Рийл.
— Добре, дайте ми една от свободните ви стаи — предаде се той.
Жената му подаде ключ номер 106, но едва след като получи пари в брой за две нощувки.
— В града има едно добро място за хранене, казва се „Палисейдс“ — информира го тя. — Това по принцип е най-хубавият ресторант — с покривки и платнени салфетки, а не просто късове домакинска хартия. В менюто фигурират неща, които никога не съм чувала. Не бих могла да ги приготвя дори ако от това зависи животът ми. Много добро място за човек, който може да си го позволи. Но такива тук са малко. А ако искате да карате по-икономично, пробвайте „Гетисбърг Трил“, на една пряка е от „Палисейдс“. Там приготвят обикновена питателна храна — бъргъри, пица, пържени картофи. Самата аз много си падам по неаполитанския шейк, който предлагат. Много е хубав и струва само долар.
— Благодаря.
Роби се обърна с намерението да вземе багажа от колата си, но следващите думи на възрастната жена го заковаха на място.
— Ама разбира се, че имаме номер седемнайсет — изведнъж възкликна тя. — Само че е бунгало.
— Бунгало? — изгледа я той.
— Забравих да ви спомена за нашите бунгала.
— Очевидно — отвърна Роби, продължавайки да я гледа очаквателно.
— Но това едва ли ще промени нещата за вас.
— Защо?
— Ами ако държите да наемете бунгало номер седемнайсет, няма как да изпълня желанието ви.
— Защо?
— Защото е ангажирано. От дълго време насам.
— От дълго време значи. От кого?
Гуен сви устни.
— Е, това е поверителна информация.
— Щом казвате — усмихна се Роби. Последното, което би искал, бе да събуди подозренията на тази жена и тя да съобщи в полицията за прекаленото му любопитство. — Работата е там, че в колежа играех футбол с фланелка номер седемнайсет. Това бяха най-хубавите години в живота ми. Оттогава ми е останал навикът да вземам стая с този номер, когато пътувам. Знам, че е глупаво, но за мен е важно.
— Никак не е глупаво, момчето ми — размаха ръце възрастната жена. — Аз всяка седмица играя на лотарията с едни и същи числа — 11, 15 и 21, които представляват месецът и датата на сватбата ми, плюс възрастта, на която съм била тогава. Разбира се, към тях прибавям и рождената си година, която ще запазя в тайна, макар и да се досещате, че съм на повече от двайсет и една. Но годините не ми личат, нали?
— Никак — дари я с нова усмивка Роби.
— И тъй, няма да ви открадна вашето число седемнайсет.
— Благодаря — кимна Роби. — А къде се намират бунгалата?
— О, те са двайсет на брой. Почти колкото стаите, с които разполагаме. Но и това е идея на първия собственик — да се предлага максимална близост до природата. Намират се малко по-нататък, в гората. Абсолютно примитивни. Една стая с мивка и тоалетна, печка на дърва, която се използва и за готвене. Има течаща вода само когато помпата работи. Наистина са примитивни.
— А душ?
— Можете да използвате този, който е тук. Предназначен е специално за хората от бунгалата. Или просто се задоволявате с мивката. Повечето от клиентите, които наемат бунгало, нямат кой знае какви хигиенни навици. Самата аз почти не ги виждам. Идват и си отиват когато пожелаят.
— Има ли и други заети бунгала освен номер седемнайсет?
— Не.
— А в момента живее ли някой там?
— Не мога да знам. Както вече казах, те идват и си отиват когато пожелаят.
— Те? За двама души ли става въпрос?
— Ама вие наистина сте доста любопитен!
— Винаги съм бил такъв. Но веднага спирам, защото не искам неприятности.
Роби я дари с поредната усмивка, надявайки се да бъде обезоръжаваща. Наистина имаше чувството, че е прекалил, и се надяваше да не съжалява за това.
Гуен замислено го погледна.
— Искаш ли да смениш стаята си с бунгало, момчето ми? Номер четиринайсет е готово. Има хубава гледка и нова тоалетна чиния. Е, нова означава, че е на по-малко от пет години и в повечето случаи работи.