Според недоказаните предположения Рийл беше обърнала гръб на правилата, ликвидирайки двама служители на ЦРУ. Синия например твърдеше, че за мотив й е послужило убеждението, че те са били на страната на лошите.
Ако всичко това беше истина, значи ЦРУ гъмжеше от предатели, включително и такива на високи постове. От ранга на Гелдър, а може би и още по-високо.
Не биваше да пренебрегва и проблема с Рой Уест.
Бивш служител на ЦРУ. Анализатор, изготвил апокалиптичен сценарий, а след това присъединил се към някаква частна гвардия. Вече мъртъв.
Роби вдигна пистолета и погледна часовника си. Не беше дошъл тук само за да чете книги.
Навън скоро щеше да се мръкне, а в бунгалото щеше да стане още по-тъмно. Тук той можеше да разчита единствено на звездната светлина, но в момента тя беше скрита зад облаци.
Разтвори раницата и измъкна прибора за нощно виждане. Надяна го и включи захранването. Приборът работеше отлично, превръщайки невидимото във видимо.
Планът му беше прост.
Отиваше на посещение в бунгало номер 17. Мракът щеше да му бъде едновременно съюзник и враг.
Ако в бунгалото нямаше никой, той щеше да го претърси. А ако не откриеше улики, щеше да се примири, че напразно си е губил времето.
Запита се каква трябва да бъде следващата му стъпка, ако наистина се окажеше така. Да се върне във Вашингтон? Обратно в системата? След всичките си подозрения, че собствената му агенция е компрометирана и корумпирана?
Последната размяна на есемеси между него и Рийл без съмнение бе прихваната. Инициаторите на проследяването сигурно много биха искали да разберат какви са заключенията му и къде се намира в момента. А според отговорите му щяха да решат дали да го оставят жив или не.
В такъв случай няма да им предоставя никакви отговори, преди да разбера кой за кого работи, рече си той.
Беше разчитал на собствения си морален компас, останал като по чудо непокътнат. Въпреки това, с което си изкарваше хляба. Което означаваше, че не може да обърне гръб на възникналия проблем и че на някакъв етап ще трябва да се изправи очи в очи с него.
Изчака до два след полунощ, преди да тръгне. Отвори вратата на бунгало 14 и потъна в непрогледния мрак. Следващата спирка беше бунгало 17.
56
То беше същото като бунгало 14. Разликата се състоеше само в една саксия със самотно цвете на верандата, което беше увяхнало и обречено да загине още при първата слана. Отстрани на саксията беше изрисувана котка.
Роби остана под прикритието на дърветата. Оглеждаше цветето, вратата на бунгалото и тъмнината около него.
Очилата за нощно виждане бяха силно контрастни, но въпреки това не му позволяваха да види всичко. Там спокойно можеше да има и нещо скрито.
Насочи вниманието си към саксията, задавайки си въпроса защо изобщо е там. С едно-единствено увяхнало цвете, което както повечето цветя се нуждаеше от слънце. Но тук слънце нямаше. А това означаваше, че няма причина някой да го засади в саксия и да го остави на верандата.
Нямаше смисъл. Което означаваше, че има смисъл, при това абсолютно основателен. Всичко, което вършеше Рийл, имаше своите причини.
Мислите му отново се насочиха към провала на Източния бряг. Кадър по кадър. Той беше открил стрелба по вратата и верандата с идеята да взриви евентуалните мини от безопасно разстояние.
Завинти заглушителя на глока, прицели се и изстреля два патрона. Саксията се пръсна. Във въздуха се разлетяха пръст и части от цветето.
Експлозия не последва.
Но приборът за нощно виждане му позволи да зърне останките от някакъв уред, които се разлетяха в мрака.
Направи няколко крачки напред и се зае да ги изследва. Оказаха се части от охранителна камера. Наведе се и вдигна късче печена глина от счупената саксия. Откри пробита дупка, умело скрита от изрисуваната котка.
Очите на Рийл.
Роби току-що я беше ослепил.
Почувства се добре.
Главно защото получи потвърждение, че наемателят на бунгало 17 наистина е Джесика Рийл. Тя го беше насочила как да стигне до тук.
Но това не означаваше, че й се доверява.
Роби измъкна термалната камера от раницата, включи я и я насочи към бунгалото. Върху дисплея не се появиха следи от присъствие на живо същество.
Но това се беше случило и при предишното му премеждие, когато за малко не изгоря жив.
В крайна сметка реши, че все пак трябва да свърши онова, за което бе дошъл. Промъкна се още няколко стъпки напред, отпусна се на коляно и откри стрелба по вратата и верандата.