Лестър почти е стигнал до мен. Протягам ръце, като същевременно забивам пети, за да не изгубя равновесие и водата да ме отнесе обратно към езерото. Лестър е на метър и двайсет от мен, когато извиква и потъва.
Гмуркам се и си блъскаме главите. Завъртаме се във водата. Хванал съм го през кръста и ритам с ножични движения, докато спирам да усещам краката си. Краката ми стигат дъното, а тъмнината е пронизана от бяла светлина. Писъкът на сирените процепва нощта. Куршумите профучават покрай нас и бръмчат като ядосани пчели. Водата вече е до колене, а Лестър е на гърба ми. Тичам към железопътния мост.
Куршумът, който го улучва с тъп звук, ме събаря по лице във водата, но се изправям, без да го изпускам. Цапам срещу течението в отчаяния си стремеж да стигна прикритието на моста. На половин метър от спасителната му сянка друг куршум улучва Лестър и ни събаря двамата напред. Този път лакътят ми се удря в камък и Лестър се изтърколва от гърба ми.
Погледът му е забит в търбуха на моста. Устата му е отворена и от нея тече кръв. Отгоре се чуват викове и пронизителните звънци на вдигнатата тревога.
— Лестър! — извиквам и го повдигам.
Виждам дори в мрака, че последният куршум го е улучил отзад в главата. Кръв и мозък изтичат от черепа му. Повръщам и пускам тялото му. Оглеждам се отчаян във всички посоки. Виждам, че някой е хвърлил торба с боклук от горната страна на моста, торбата се е заклещила между два големи камъка. Събличам ризата си без да я разкопчавам и напъхвам торбата в нея.
Завързвам единия ръкав за китката на Лестър, след това поемам към дълбокото. Когато стигам до средата, бутам тялото на Лестър и плаващата торба в най-силната част на течението. Те се завъртат и поемат бързо надолу. Излизат от сенките и попадат в лъчите на прожекторите. Те застиват върху Лестър и моята риза. Чуват се нови викове. Затрещяват изстрели, водата закипява, куршумите се впиват в мъртвото тяло на Лестър и в боклука, които ту се надигат на повърхността, ту изчезват във водата, като се въртят бясно покрай стената. Аз се връщам на брега и се промъквам незабелязано под пътния мост.
Викове и изстрели кънтят по течението. Напускам прикритието на моста и се озовавам в гъста растителност. Над мен е ресторантът на Кърли и чувам как хората се изсипват на моста да видят какво се е случило. Продължавам да газя срещу течението. Вертикални бетонни стени сменят растителността там, където реката завива в центъра на града. Придържам се към сянката на стената, където водата е под коленете ми. Вляво се издига стара, величествена тухлена сграда с бял купол. Боядисани в черно и бяло полицейски коли са строени до перилата на брега на реката. Полицейският участък. Виждат се тъмните фигури на мъже, които изтичват навън. Светват проблясващите червени и сини светлини, свирят гуми — патрулките излизат на заден ход и потеглят към затвора. Почти съм стигнал до следващия мост, когато забелязвам да приближава един силует с фенерче в ръка.
В стената виждам отвърстието на голяма дренажна тръба и се хвърлям вътре. Само миг по-късно лъчът на фенерчето минава покрай отвора на тръбата. Чувам биенето на сърцето си между ушите. Изчаквам една минута, след това пропълзявам до ръба на тръбата. Силуетът се е стопил в мрака заедно с лъча на фенерчето. Изхлузвам се надолу и продължавам да джапам колкото е възможно по-тихо срещу течението. Когато стигам до тъмнината на следващия мост, хуквам да бягам.
Минавам под още два моста и под сянката на стоманена закусвалня с червен неонов надпис, след това покрай порутени жилищни сгради, и бетоновата стена свършва, отстъпвайки място на високи храсти и дървета, обрасли брега. Реката се разширява и известно време се върви лесно. Звездите намигат от небето и осветяват едва-едва леко развълнуваната вода. Докато крача внимателно между камъните, ушите ми се изпълват със съскане, което скоро се превръща в рев.
Завивам по руслото на реката и виждам бялата пелена на водата, която пада от преливника на язовирна стена. Над преливника има тъмни тухлени сгради, където водният поток е впрегнат да произвежда електричество. Излизам от водата и поемам по настлан с трошен камък сервизен път, който се издига по десния бряг към язовирната стена. Две улични лампи го осветяват в синкав цвят. Озъртам се задъхан: езерото над стената е неподвижно и черно. Има няколко жилищни сгради, от чиито криви прозорци струи кехлибарена светлина. В задния двор на най-близката до мен е простряно пране, а малко мостче навлиза в спокойните води на езерото. За мостчето е завързан малък алуминиев скиф с извънбордов мотор.