— Господа — казва той и търка ръце, — очаквахме ви. Добре ли пътувахте?
Когато вижда моите скъпи обувки с корица от лед, той повдига вежди, засмива се и казва:
— Зад ъгъла гори камина. Ако искате да ми дадете кредитна карта, аз ще ви регистрирам.
Бърт изважда четири стодоларови банкноти от портфейла си и ги подава на Русо. Онзи го поглежда, в един миг в погледа му се чете напрегнатост, сякаш се мъчи да се сети дали не е виждал Бърт и преди.
— Ще платим в брой — казвам аз.
— Това не е проблем — отвръща Русо и поглежда към мен. Примигва, като среща немигащия ми поглед. — Как да ви впиша в дневника?
Изваждам с два пръста визитна картичка и му я подавам. Той я взема и се зачита.
— А, господин Бел, юрист — казва той и кима, преди да склони глава към Бърт. — А приятелят ви?
— Регистрирайте и двете стаи на мое име — казвам.
— И искам да говоря с вас след вечеря. По работа.
Веждите на Русо отскачат нагоре и той докосва с върха на пръстите еленчетата върху пуловера си.
— Насаме — добавям. Подавам палтото и ръкавиците си на Бърт, след това се обръщам и влизам в голямото помещение, чиито облицовани в ламперия стени блестят от отразения от камината огън.
В ъгъла срещу камината има бар от златист дъб, зад него бледолика кльощава жена ме гледа с големите си тъмни очи. Най-забележителното нещо у нея е косата й — дълга и къдрава. Тъмна, но с посребрени кичури. Другите гости, снегомобилисти с дънки и пуловери оглеждат костюма ми, но като срещат погледа ми, вниманието им веднага се завръща към питиетата. Вземам едно питие на бара и отговарям на домакинята — която е и съпруга на Русо, — с кратки изречения, след което тя се извинява и се оттегля да приготви вечерята.
Бърт и аз изяждаме твърде препеченото си печено в гювечета мълчешком. Трапезарията гледа към замръзналото езеро. На светлината на зимната луна виждаме през заскрежените прозорци езерото и снежните склонове отвъд. Другите гости на хотела започват вечерята си с пиянска врява, но когато госпожа Русо ни сервира резените пай с орехи, нашата сериозност изглежда се е разпростряла навред и е взела връх. Най-силният шум е от тракането на приборите о старинните глинени съдове.
Русо излиза от кухнята, избърсва ръце в престилката си и хвърля обезпокоен поглед към нас, преди да изчезне в посока голямата зала. Бърт стисва устни и поклаща глава и двамата се изправяме, за да последваме нашия домакин. На половината път по коридора зее отворена врата и двамата влизаме в уютен кабинет, в който пращи огън, а Русо седи зад кръгла дъбова маса и пуши марлборо лайт.
— Ако нямате нищо против — изръмжава Бърт, — господин Бел не обича дима.
Гледам вторачено Русо, докато не угасява цигарата си в керамичен пепелник, издухва дима странично през ъгълчето на устните си и казва:
— Няма проблем.
Оставям куфарчето на масата и сядам срещу Русо. Бърт тихо затваря вратата и остава вътре, до нея.
— Той… не иска ли да седне?
— Така сме си добре — казвам, щраквам ключалките и отварям куфарчето така, че капакът му пречи на Русо да види парите и револвера. — Господин Русо, тук съм от името на клиент, който иска да ви даде известна сума пари.
— Пари ли? За какво? — казва той и погледът му се стрелка между мен и Бърт.
— За известна информация — отвръщам. — За един човек на име Реймънд Уайт.
Кръвта се стопява от лицето на Русо. И той шепнешком казва:
— Реймънд ми беше приятел.
— Така разбрах и аз — продължавам. — Моят клиент иска да узнае повече за това, което се е случило с господин Уайт. Били са заедно в затвора и господин Уайт е спасил живота му. За съжаление господин Уайт бил убит по време на опит за бягство.
— Мъртъв ли е?
— Да — отвръщам.
— Не знаех — казва той, челото му е смръщено. — Чух, че го смятали за мъртъв, но не знам това със сигурност.
— И моят клиент би искал да направи нещо за хората, които са били близки на господин Уайт — продължавам. — Господин Уайт ви е споменавал няколко пъти… като приятел.
— О, да, бяхме приятели — казва той. — Реймънд…
Поклаща глава и добавя:
— Какво направиха с него… по дяволите.
— Но вие сте знаели, че са му подготвили капан — казвам. — Знаели сте какво са направили Франк Стефано и Боб Рангъл.