Спирам на място и гледам.
38
Коридорът на най-горния етаж е дълъг и застлан с червен килим, вратите са очертани със златен варак. Иззад една врата се чува смях. Пред друга има поднос с кокали от пилешки крилца и празни бирени бутилки. Апартаментът на Алън е през няколко врати от моя. Дебрей отдавна спи в стаята си, момичето вече си е отишло. Алън пуска рамото ми и пада в собственото си легло, преобръща се по гръб. Вони на алкохол, оцъкля очи към мен.
— Баща ми винаги натякваше, че все се налагало да ме измъква — казва той завалено. — Но сега ти ме измъкна.
— За мен беше удоволствие — отвръщам и пъшкам, докато му свалям обувките.
— Ама си те биваше — казва и размахва ръце във въздуха, бълва някакви звукови ефекти, които накрая преминават в кикот. — Същински Брус Лий, а?
— Нещо такова — отвръщам, отстъпвам назад и се запътвам към вратата.
— И сега ти дължа един живот — казва той, вдига показалец във въздуха, погледът му е насочен към кристалния полилей над леглото и губи фокус. — Точно така постъпват там, в Япония, или Бог знае къде. Един живот.
Казвам му, че знам, след това му пожелавам лека нощ. Когато излизам в коридора, той вече е затворил очи.
Бърт стои до бара в апартамента ми с бира в ръка.
— Добре ли мина всичко? — пита.
— Часовникарска работа — отвръщам.
Като го питам какво прави, той поглежда през обширната всекидневна към спалнята ми. Вратата е затворена, а я бях оставил затворена. Бърт свива рамене, но се усмихва.
— Какво? — питам.
— Не казвам. Не мога.
Преминавам през претрупаната с мебели всекидневна, улавям бронзовата дръжка с формата на лъвска глава и я завъртам. Вътре е тъмно, но след като очите ми свикват, виждам очертанията на жена пред отворените високи стъклени прозорци, които водят към балкона. Сърцето ми се свива. Лунна светлина се процежда в стаята, ветрецът къдри призрачните завеси и ме кара да си мисля дали всичко това не е плод на въображението ми. Хелена би трябвало да е в Лос Анджелис да довърши някакъв клип и не би трябвало да пристигне по-рано от утре. Първият й сингъл стана номер едно на втората седмица и си остана там, тъй че не е никаква изненада това, че е поканена да пее по време на почивката между полувремената на големия мач.
Пристъпвам тихо и усещам с лицето си вятъра, когато протягам ръце към голите й рамене. Облечена е в бял копринен комбинезон. Косата й сега е по-различна, на едри къдри с просветлени кичури и е дори по-красива от преди. Тъй като през последните месеци я виждам рядко, мога да се насладя на бързото й развитие след разговора ни на плажа.
Набрана дантела обгръща издутината на гърдите й и горната част на бедрата. Овлажнявам устни и ги полагам върху вдлъбнатината между ключицата и шията й. Острият мирис на парфюма, за който й бях казал, че харесвам, пронизва носа ми чак до гърдите.
Без да поглежда, тя намира пръстите ми и преплита своите с тях. Когато въздъхва, усещам как потреперва.
— Какво има? — питам шепнешком и устните ми пробягват по дългата й шия до крайчето на ухото й. — Притесняваш се за утре ли?
Тя поклаща глава и казва:
— Ти ме целуваш, прегръщаш ме и винаги спираш до там. Не ме ли желаеш?
Тя дори вече говори по-различно. Думите й са меки, но определено са произнасяни с тембъра на флейта. Ръцете ми усещат неочаквана хладина. Мускулите ми се стягат. Тази болка в гърдите…
— Заради това, което са ми сторили ли е? — пита тихо. — Или има някоя друга?
— Стореното — сторено — отвръщам. — Това е друг живот. Лош сън, кошмар.
— Значи има друга?
— Не е съвсем така.
— Но има, нали? — казва тя, обръща се към мен и сключва пръсти зад врата ми. — Има нещо. В Ню Йорк. Усещам го, но не ме интересува.
Тя подсмърча. Сълзите се стичат по бузите й.
— Ще направя всичко, което желаеш — казвам и я притискам към себе си.
— Искам ето това.
Тя ме улавя за ръката и ме отвежда от прозореца и лунната светлина под високия балдахин на леглото с бронзови колони. Целуваме се и усещам върху езика й солта от сълзите. Пръстите й бързо разкопчават ризата ми и се мушват под нея, преминават леко под мишниците ми и ме разсъбличат до кръста. Кожата ми настръхва от ветреца, идващ от отворената врата, но там, където са ръцете й, чувствам топлина.
Свалям презрамките от раменете й и навивам бавно коприната надолу по тялото й, докосвам с нос и устни гърдите й, корема, бедрото. Комбинезонът се свлича в краката й като вълниста купчинка. Коленича и леко я докосвам с език така, че по цялото й тяло преминава вълна от тръпки. Тя сграбчва косата ми близо до корените и потреперва.