— Не бива да го казвате.
— Но това е самата истина. Говоря за хората с притъпени сетива, неспособни да прозрат нашия велик план, да вникнат в смисъла на заченатия от нас грандиозен кръстоносен поход. И те имат наглостта да твърдят, че сме били безумци! Представяте ли си, ха-ха-ха! — баронът бавно се надигна. — Бъдете така добър да ме последвате и ще започнем с предварителния преглед.
Отново се върнаха в залата със странните машини и влязоха в друга зала, с далеч по-скромни размери. Тук стените бяха черни, но пулсираха като заредени с енергия, която постепенно се преместваше в спектъра на светлината от виолетово, към черно и обратно пак към виолетово. В тази зала имаше само една машина, споена от синкави и червени метални листове, с множество ръчки, лостове и приставки, а отгоре й, на специално скованата платформа бе поставен някакъв гигантски по размери обект, наподобяващ по форма камбана. В единия края на залата имаше пулт, край който се въртяха дузина мъже в униформите на Ордена на змията, а пулсиращата по стените светлина се отразяваше в блестящите им маски. Залата беше изпълнена със сподавена глъчка, а от машината се носеше едва доловимо съскане, бръмчене, металическо потракване и странни, далечни вопли, като задъхано дихание на чудовище.
— Ето това е нашата психотехническа машина — обяви гордо барон Калан. — С нея ще ви прегледаме.
— Огромна е… — призна Хоукмун като пристъпи напред.
— Една от най-големите. И така трябва да бъде. Защото задачите, които й възлагаме, са необичайно сложни. Това, което виждате пред себе си, милорд дук, е резултатът от продължителни и задълбочени научни магии и няма нищо общо с вашите жалки заклинания, така разпространени на континента. Именно нашите научни познания са основното ни преимущество пред другите, по-изостанали народи.
Влиянието на виното постепенно отслабваше и Хоукмун постепенно се превръщаше в човекът, който беше докато се намираше в катакомбите. Всичко наоколо му се струваше странно и нереално и когато го отведоха под огромната камбана и я спуснаха над него, той не почувства нито тревога, нито любопитство.
Не след дълго камбаната го изолира напълно от околния свят, а меката и тестовидна вътрешност се отдръпна, за да се нагласи към формата на тялото му. Беше като в някаква задушлива прегръдка и на негово място истинският Дориан Хоукмун, храбрецът от битката при Кьолн, щеше да изпита неописуем ужас, но този нов Хоукмун усещаше само неудобство и лека досада. Постепенно почувства някакво едва доловимо изтръпване на черепа, сякаш неописуемо тънки жички бяха проникнали през главата му и опипваха мозъка му. Малко след това се появиха и първите халюцинации. Отпърво съгледа ослепително ярък океан от цветове, после разкривени лица, сгради и растения, погледнати под необичаен ъгъл. Вече стотици години от небето валяха перли, а сетне черни ветрове обрулиха очите му, разкъсаха се и зад тях се показаха отново океани, този път замръзнали и неподвижни, над които се носеха невероятно симпатични чудовища и божествено красиви и човечни жени. Примесени, сливащи се с тези видения, отнякъде бликаха свежи спомени от детството му, от целия му живот до момента, когато бе влязъл в машината. Тези спомени следваха един след друг, стъпка по стъпка, докато накрая видя живота си като на длан. Но все още не бе почувствал никаква емоция, ако се изключи споменът за чувствата, които бе изпитвал в по-ранния си живот. А после страните на камбаната се отдръпнаха и тя бавно се вдигна нагоре. Хоукмун стоеше безучастно и имаше странното усещане, че случилото се е било преживяно от някой друг.
Пръв го посрещна Калан, хвана го за ръката и го отведе встрани от психотехническата машина.
— Според предварителните изследвания, вие сте повече от нормален, милорд дук — стига да може да се вярва на нашите прибори. След няколко часа ще получим подробен доклад от психотехническата машина. А сега, трябва да си отдъхнете, защото утре изследванията продължават.
На следващия ден Хоукмун отново бе оставен в прегръдките на психотехническата машина и този път го настаниха да легне в търбуха й, вперил поглед нагоре, в менящите се изображения на покрива. През цялото време на изследването лицето на Хоукмун оставаше напълно безстрастно. Отпърво бе подложен на серия от халюцинации, във всяка едно от които трябваше да оцелее в невероятно опасна ситуация — нападение на морски таласъм, лавина, схватка с трима рицари, наложи се дори да избира — дали да скочи от прозореца на триетажна сграда, или да изгори в пламъците — и във всеки един от изброените случаи, той се измъкваше невредим, благодарение на сръчността и храбростта си, макар рефлексите му да бяха някак механични, лишени от вдъхновение и от стимула на страха. Тези изследвания се оказаха най-продължителни, но той ги премина успешно, без да прояви и следа от някакво чувство. Дори, когато психотехническата машина му внушаваше да се смее, да плаче, да мрази, да обича и така нататък, реакцията му беше по-скоро физическа.