Мина доста време преди орнитоптерът отново да поеме надолу. Хоукмун отвори очи и откри, че отново бяха навлезли в облаците, а когато се спуснаха под тях, забелязаха сиво-черни полета и оръдейните кули на градската крепостна стена, зад която бушуваше черното, неспокойно море. Малко несръчно се носеше металната машина към просторната скална площадка, издигаща се в самия център на града.
Орнитоптерът се приземи с оглушителен шум, докато крилата му удряха трескаво въздуха и замря само на няколко стъпки от отвесния склон на изкуственото плато.
Пилотът даде знак на Хоукмун, че може да слиза. Дориан се спусна по стълбата с разтреперани крака и пилотът го последва, след като заключи предвидливо кабината. Наблизо се виждаха още няколко орнитоптера. Докато крачеха по скалното плато, един от тях запляска във въздуха и Хоукмун почувства полъх на лицето си, когато машината премина съвсем наблизо.
— Дувър — обяви пилотът с гарвановата маска. — Градът обслужва предимно летището и въздушния флот, макар в пристанището понякога да се отбиват и военни кораби.
Повървяха още малко и стигнаха до метален капак на земята. Пилотът приклекна до капака и почука с тежкия си ботуш, следвайки определена последователност. Капакът се спусна надолу и зад него се показа каменна стълба, по която двамата продължиха. Стълбището беше мрачно, по стените се виждаха барелефи, някои от които метални, ако се съдеше по блясъка им.
Най-сетне излязоха през една охранявана врата на павираната улица, която се виеше между масивните, обсипани с бойници сгради, с които бе изпълнен града. По улиците се тълпяха войници от всички краища на Гранбретан. Екипажи от пилоти с гарванови маски мереха плещи с военни моряци, с техните рибоподобни, или змиевидни маски, докато сред войниците от кавалерията и пехотата се виждаха както изображения на вълци и свине, така и маски с облика на богомолката, бика, кучето, козела и много други. Мечове потракваха в бронираните нозе, блестяха ръкохватките на огнестрели и отвсякъде се носеше тежкия звън на оръжие.
Отпърво Хоукмун се изненада на лекотата, с която си пробиваше път през тази своеобразно нагиздена навалица, ала не след дълго си спомни, че в дрехите, с които е облечен, прилича на барон Мелиадус.
При външната порта на града го очакваше оседлан кон, а джобовете на седлото бяха натъпкани с провизии. Хоукмун вече бе информиран за коня, а също и за пътя, по който трябваше да поеме. Той яхна животното и се отправи към морето.
Скоро след това облаците се разпръснаха и през тях проникна слънчева светлина и тогава Дориан Хоукмун за първи път съгледа Сребърния мост, който се простираше над тридесет мили от морската шир. Мостът блестеше ярко на светлината, великолепно изделие на човешките ръце, на пръв поглед толкова крехко, че сякаш не би издържало и най-лекия бриз, ала в действителност достатъчно яко за премине по него цялата армия на Гранбретан. Той се извиваше над морето и изчезваше зад хоризонта. Платформата за движение бе широка близо четвърт миля, заградена от двете страни с мрежи от сребърни въжета, които бяха изпънати на високите пилони на мостовите сводове, оформени в най-различни военни мотиви.
В двете посоки по мостовата платформа имаше гъсто движение. Хоукмун успя да различи многобройни карети на знатни велможи, с такива странни конструкции, та беше истинско чудо, че могат да функционират; кавалерийски ескадрони, където ездачите и конете си съперничеха по блясъка на своите брони, пехотни батальони, маршируващи в редици по четирима с невероятен синхрон; търговски кервани и огромни товарни чудовища, натоварени с какви ли не стоки — кожи, коприна, бутове месо, плодове, зеленчуци, сандъци със съкровища, свещи, легла или екзотично оформени кресла — повечето от тези неща, както си даваше сметка Хоукмун, бяха заграбени от окупирани държави — като Кьолн — от същите тези армии, които продължаваха да крачат бодро по моста.
Срещаха се и военни машини — странни изобретения от желязо и мед, с грозни клюнове, предназначени за тараниране, високи подвижи кули за обсада, катапулти с дълги рамене за изстрелване на огромни огнени топки, или камъни. А край тях, с маски от смола и пера, вървяха инженерите на Тъмната империя, които се отличаваха със своите ниски, набити тела и мускулести, едри ръце. Ала всички тези хора и техните създания изглеждаха като джуджета, сравнени с величието на Сребърния мост, който, подобно на орнитоптерите, пърхащи наоколо в небето, бе допринесъл значително за победния ход на Гранбретан.