— Аз съм Дориан Хоукмун фон Кьолн — заяви той на капитана на заобиколилите го войници.
Капитанът, приседнал на пейката пред местната страноприемница, го огледа от главата до петите.
— Дукът на Кьолн отдавна вече не е между живите — той падна в плен на Тъмната империя. Мисля, че ти си шпионин.
Вместо да възразява, Хоукмун му разказа подготвената от Мелиадус легенда. Като говореше с безстрастен глас, той описа залавянето си и начинът, по който бе избягал и странният му тон убеди капитана далеч повече, отколкото съдържанието на разказа. В този миг един мечоносец, облечен в скъсана ризница, разблъска тълпата, крещейки името на Хоукмун. Дориан се извърна и разпозна герба върху мундира на мъжа — беше от неговата собствена кьолнска армия. Старият войн се оказа един от малкото оцелели след страшната касапница. Той се обърна към капитана и насъбралата се тълпа и разказа за храбростта и изобретателността на младия дук. Ето че само за няколко минути Дориан Хоукмун бе провъзгласен за героя на Валенсия.
Същата нощ, докато празнуваха неговото пристигане, Хоукмун каза на капитана, че е поел към Камарг, надявайки се да привлече граф Медни на страната на онези сили, които все още се противопоставят на Гранбретан. В отговор капитанът поклати глава.
— Граф Медни няма да заеме ничия страна — заяви той. — Но ако въобще изслуша някого, това несъмнено ще бъдете вие и никой друг. Надявам се да успеете, милорд дук.
На следващото утро Хоукмун напусна Валенсия и препусна по пътя на юг, докато срещу него вървяха мъже с мрачни лица, поели на север, за да се присъединят към противниците на Тъмната империя.
Колкото по-близо до целта беше Хоукмун, толкова по-силно духаше насрещният вятър. Най-сетне пред очите му се ширнаха блатистите земи на Камарг — тресавищата, лагуните и превитите от мистрала храсталаци на тази красива, но самотна земя. Когато наближи първата кула, на терасата й блесна светлината на хелиограф и той разбра, че пристигането му ще бъде известно на граф Медни преди още да се появи лично.
Хоукмун забави ход, докато се спускаше по тесния път между блатата, а наоколо храстите се полюшваха и се чуваше крясъкът на блатните птици.
Малко преди да се стъмни, пред погледа му изникна Медния замък, чийто островърхи кули се очертаваха като сивкаво-черен силует на фона на вечерното небе.
Пета глава
Пробуждането на Хоукмун
Граф Медни подаде на Дориан Хоукмун чаша вино и промърмори замислено:
— Моля продължавайте, милорд дук.
Всъщност, Хоукмун разказваше историята си за втори път. В гостната на Медния замък бяха седнали Изелда, по-красива от всякога, Боуджентъл, потънал в мисли и фон Вилач, който сучеше мустаци, загледан в огъня.
Хоукмун завърши разказа си.
— И така, реших да дойда в Камарг, за да потърся помощта ви, граф Медни, защото знаех, че само в тази земя ще срещна сигурна защита, срещу заплахата на Тъмната империя.
— Вие, разбира се, сте добре дошъл — произнесе граф Медни, като същевременно присви очи. — Ако наистина търсите само убежище.
— Само това.
— А не сте ли дошли за да ни молите да се включим във войната срещу Гранбретан? — попита слабо обнадежден Боуджентъл.
— Достатъчно изстрадах и аз самият — за толкова кратко време — та не бих желал и други да бъдат постигнати от участта, от която едва се отървах — отвърна Хоукмун.
Изелда имаше разочарован вид. Нямаше съмнение, че всички присъстващи в стаята, ако се изключеше самият граф Медни, желаеха война с Гранбретан. И сигурно по различни причини — Изелда, за да отмъсти на Мелиадус, Боуджентъл, защото вярваше, че на злото трябва да се противопоставят, а фон Вилач, само защото му се щеше да поразвърти меча.
— Добре — кимна граф Медни. — Защото ми омръзна вече да споря по този въпрос. Така… струва ми се, че сте доста изморен, милорд дук. Да си призная, отдавна не бях виждал толкова изтощен човек. Май доста ви задържахме тук. Аз лично ще ви отведа в покоите ви.
Хоукмун не почувства радост от успешната измама. Беше разказал всичките тези лъжи, само защото се бе съгласил с предложението на Мелиадус. А когато дойде времето да отвлече Изелда, знаеше, че ще изпълни задачата със същото ледено спокойствие.
Граф Медни го разведе из отредените му покои, състоящи се от спалня, баня и малък кабинет.
— Надявам се, да задоволява изтънчения ви вкус, милорд дук? — попита той.
— Напълно — съгласи се Хоукмун.
Граф Медни спря на вратата.
— Тази перла, — каза той — която е на челото ви. Одеве май споделихте, че била от някакъв неуспешен експеримент на Мелиадус?