В същата нощ в замъка имаше гуляй и графът бе наредил да подредят за празнична трапеза най-голямата маса в гостната. Около масата се бяха настанили неколцина знатни велможи на Камарг и три-четири прочути биковъди, между които и повъзстановилият се Махтан Справедливи, чийто живот Медния граф бе спасил собственоръчно само преди година. Имаше риба и печени пуйки, червено и бяло месо, най-разнообразни зеленчуци, различни сортове вина, бира, а купите бяха препълнени с вкусни сосове и подправки. Дориан Хоукмун бе настанен отдясно на Медния граф, а отляво седеше Махтан Справедливи, който бе герой на изминалия сезон. Справедливи боготвореше графа и се отнасяше към него с дълбока почит, която последния намираше дори за малко притеснителна. До Хоукмун седеше Изелда, а срещу нея — Боуджентъл. В другия край на масата бе настанен Жанжак Екаре, най-известният биковъд, облечен в дебели скъпи кожи, с гъста черна брада на лицето, а могъщият му смях кънтеше в стените на замъка. В съседство на Жанжак бе фон Вилач и двамата мъже изглежда се спогаждаха чудесно.
Когато тържествената вечеря приключи, слугите поднесоха сладкиши и пасти, както и сочно камаргско сирене, а пред всеки гост бе поставена кана с ароматно вино, малка бъчонка с бира и по няколко масивни бокала. Само пред Изелда поставиха стъклена бутилка и малка чаша, макар че досега тя бе пила наравно с мъжете и по всичко изглежда, изборът в случая бе неин.
Умът на Хоукмун се бе замъглил от изпитото вино и лицето му изглеждаше одухотворено. Той дори си позволи една-две усмивки и макар да не отвръщаше с шеги на закачките на околните, той поне не ги отблъскваше с доскорошния си мрачен изглед.
Граф Медни избра този миг за да съсредоточи вниманието към Боуджентъл.
— Боуджентъл! Нали ни обеща балада?
Боуджентъл се надигна усмихнат, с поруменяло лице, също като на останалите гости.
— Нарекох баладата си „Император Глаукома“ и се надявам, че ще ви хареса — обяви той и започна да рецитира отмерено:
Граф Медни следеше внимателно изражението на Боуджентъл, а на устните му играеше лека усмивка. А междувременно поетът продължаваше да произнася вдъхновено сложните рими. Хоукмун огледа присъстващите и забеляза, че някои се усмихват, докато други имаха объркан вид, но всички до един бяха под въздействие на изпитото вино. Самият Хоукмун нито се усмихваше, нито се мръщеше. Изелда се наведе към него и му прошепна нещо, но той не я чу.
— За какво става дума? — изсумтя високо фон Вилач.
— За древни събития — обясни Жанжак Екаре — преди Трагичното хилядолетие.
— Май ще е по-добре, ако ни изпеят някоя бойна песен.
Жанжак постави пръст на устата, давайки знак на стария войн да пази тишина, докато Боуджентъл продължаваше.
Хоукмун почти не различаваше отделните думи, но странният ритъм на римите изглежда оказваше чуден ефект върху него. Отначало си помисли, че е от виното, но после си даде сметка, че в някои определени моменти от рецитирането умът му сякаш се разтърсва и в гърдите му се надигат забравени чувства. той се полюшна в креслото.
Боуджентъл втренчи поглед в очите му и продължи с поемата, като махаше превъзбудено с ръце.
— Добре ли се чувствате, милорд? — попита Изелда загрижено, като отново се наведе към Хоукмун.