Перла в черепа

Дориан кимна с глава.

— Добре съм, благодаря ви.

Ала вече бе започнал да се пита, дали с нещо не бе разгневил господарите на Гранбретан и те не бяха възвърнали живота на Черната перла. Виеше му се свят.

безжизнен,
и докато хорът
редеше песнопения,
възпявайки величието му,
Императорът,
великолепен,
с пантофки позлатени
с подметки от слонова кост,
крачеше напред,
а тълпата аплодираше
този смъртен бог.

Хоукмун вече различаваше само лицето на Боуджентъл и не чуваше нищо друго, освен строфите и за пръв път си помисли, че може би е омагьосан. Но ако Боуджентъл наистина го беше омагьосал, тогава какво точно целеше с това?

От прозорците и кулите
в премени красиви
и гирлянди от цветя
и свежи букети
децата разпръскваха
дъжд
от благоуханни рози и китки
от зюмбюли
над друмищата
по които минаваше Глаукома.
И сипеха се в праха
от тераси и прозорци
от детските ръчички
виолетки,
сливови цветчета, лилии
и перуники
и покриваха пътя,
по който вървеше Глаукома.

Хоукмун отпи жадно от каната с вино, въздъхна дълбоко и погледна към Боуджентъл, който продължаваше да рецитира своята поема.

Луната
лъщеше зад облаци,
трептеше горещото слънце
ала не бързаше
да достигне зенита,
звездите обсипани
със серафими
възпяваха химни,
часът що бе близо,
когато императорът
пред свещените руини ще да застане,
блажени,
и на вратата забравена от времето,
ще положи десница,
защото от смъртните
само той
бе с това право.

Хоукмун изпъшка болезнено, сякаш внезапно се бе потопил в ледено студена вода. Изелда докосна нежно с ръка покритото му с пот чело и го погледна уплашено.

— Милорд…?

Ала Хоукмун не откъсваше поглед от Боуджентъл, сякаш бе хипнотизиран от строфите.

Глаукома пресече
със поглед сведен
на гробницата древния портал
със скъпоценни камъни инкрустиран —
перли, рубини и кости.
Остана назад портала и колонадата
докато тръби медни зовяха
и фанфари отекваха силно
а земята трепереше
в небето
войнство свещено се сбираше,
а на амбрата уханието остро
гореше във въздуха.

Хоукмун почти не усещаше трепетното докосване на Изелда, нито чуваше думите й. Очите му бяха втренчени в очите на Боуджентъл, а слухът му изострен за ритъма на поемата. Бокалът се търкулна от ръката му. Не изглеждаше никак добре, но граф Медни на предприе нищо, за да му помогне. Вместо това местеше поглед от Хоукмун към Боуджентъл, прикрил лицето си зад позлатената чаша, а очите му пламтяха насмешливо.

И вдигна ръце императорът,
а от шепите му бял гълъб литна!
О, гълъбе
чист
като мира на Земята,
и така невиждан
като любовта
що на всичко помага.

Хоукмун изстена. В далечния край на трапезата фон Вилач удари чашата си в масата.

— Виж това ми харесва. А защо да не чуем „Кръвопролитие планинско“? И нея си я бива…

Императорът на гълъба
снежнобял
свободата дари
и литна той
от погледа се изгуби
над вятъра литна
и над огъня ярък
високо, високо,
към слънцето право летеше
та гибелта си да срещне
за Император Глаукома.

Хоукмун се изправи, олюля се и след това се строполи върху масата, а виното се разпиля във всички посоки.

— Пиян ли е? — попита фон Вилач с отвращение.

— Той е болен! — извика Изелда. — О, той е болен!

— Според мен не е пиян — заяви граф Медни, наведе се над проснатото тяло на Хоукмун и надзърна под клепача му. После погледна към Боуджентъл и се усмихна. Боуджентъл се ухили в отговор и вдигна рамене.

— Надявам се, че си прав, графе — рече той.

Тази нощ Хоукмун лежа безжизнено като в кома, а когато на сутринта се свести, над него се бе надвесил Боуджентъл, който в двореца изпълняваше ролята на домашен лекар. Все още Хоукмун не беше сигурен дали случилото се снощи се дължеше на прекомерното количество изпито вино, на Черната перла, или на строфите на Боуджентъл. Усещаше само, че целият гори и че е неимоверни отпаднал.

— Това е треска, милорд дук — увери го с тих глас Боуджентъл. — Но ние ще ви излекуваме, не се бойте.

А след това се появи Изелда, усмихна му се и приседна до леглото.

— Боуджентъл ми каза, че няма нищо страшно — рече тя. — Аз ще се грижа за вас. Скоро ще ви изправим на крака.

Хоукмун надзърна в лицето й и гърдите му се изпълниха с бушуващи чувства.

— Лейди Изелда…

— Да, милорд?

— Аз… благодаря ви…