— Какво става с мен? — промърмори Хоукмун.
— Доколкото мога да определя, имате лека треска като последствие на неволите, които сте преживял и опасявам се — на нашето гостоприемство. изглежда, че не е трябвало толкова рано да поемате тежка храна и вино. Трябваше да го предвидя. Но скоро отново ще бъдете на крака, милорд.
Хоукмун знаеше, че диагнозата е напълно погрешна, но не каза нищо. Той чу някакво покашляне вляво от него и извърна глава, но видя само, че вратата към съседната стая е отворена. Имаше някой в другата стая. Хоукмун вдигна въпросително вежди към Боуджентъл, но лицето на поета остана равнодушно и той изглеждаше изцяло съсредоточен в пулса на своя пациент.
— Не се бойте — произнесе гласът от съседната стая. — Искаме да ви помогнем. — гласът принадлежеше на граф Медни. — Знаем за какво служи перлата в челото ви. След като си отдъхнете, станете и идете в гостната, където Боуджентъл ще поведе с вас някакъв разговор на банални теми. Не се изненадвайте, ако действията му ви се сторят странни.
Боуджентъл прехапа устни и се изправи.
— Мисля, че скоро ще бъдете съвсем във форма, милорд. Ще ви оставя да си почивате.
Хоукмун го изпроводи с поглед и чу, че вратата на съседната стая се затваря. Как са успели да научат истината? И какво значение щеше да окаже това върху съдбата му? Вероятно Тъмните господари вече бяха заподозрели, че събитията не се развиват според очакванията им. Всеки момент Черната перла можеше да оживее в мозъка му.
Хоукмун реши, че не му остава нищо, освен да се подчини на напътствията на граф Медни, въпреки че дори да узнаеше истинската причина за появата на Хоукмун в замъка, графът едва ли щеше да бъде така отмъстителен, както Тъмните господари — рече ли да им измени. Каквото и да предприемеше, перспективите бяха мрачни.
Когато стаята се обгърна в мрак и навън легна нощта, Хоукмун се изправи и слезе в гостната. Помещението беше съвсем празно. Той се огледа, чудейки се дали не е попаднал в някаква клопка.
В този момент Боуджентъл се появи на вратата и му се усмихна. Устните на Боуджентъл се раздвижиха, но Хоукмун не чу никакъв звук. Не след дълго устните спряха да мърдат, Боуджентъл се престори, че изслушва несъществуващият отговор на Хоукмун и Дориан осъзна, че цялата тази сцена е предназначена да измами онези, които ги следяха през Черната перла.
Хоукмун чу стъпки зад себе си, но не се обърна, а вместо това се държеше така, сякаш участва активно в разговора с Боуджентъл.
И тогава граф Медни заговори зад него.
— Знаем добре за какво служи Черната перла, милорд дук. Разбираме също така, че са ви принудили да дойдете тук въпреки волята ви и се досещаме за целта, с която са ви изпратили. Сега ще ви обясня…
Хоукмун бе донякъде смутен от странната ситуация — Боуджентъл продължаваше да имитира разговор с него, докато дълбокият глас на графа сякаш идеше от въздуха.
— Още щом се появихте в Медния замък, — продължи графът — веднага се досетих, че Черната перла е поставена със съвсем конкретна цел, макар може би вие да не го знаете. Опасявам се, че Господарите на Тъмната империя малко са ме подценили, защото не малка част от живота си съм посветил на изучаване на магьосничеството и науката, та веднъж в една древна книга се натъкнах и на описанието на машината на Черната перла. Единственото, което все още не знаех е, дали сте съзнателна, или несъзнателна жертва на Перлата, но исках да го разбера без да събудя подозренията на гранбретанците. Ето защо, в нощта на празненството помолих сър Боуджентъл да прикрие няколко руни в набързо измислена поема. Целта, с която използвахме тези руни, бе да ви лишим от съзнание — така че, да можем да ви прегледаме без да го узнаят Господарите на Тъмната империя. Надявахме се, че ще ви сметнат за пиян и няма да свържат красивите рими на Боуджентъл с нашия малък замисъл. Руните бяха подредени в сложен ритъм, а интонацията им целеше да ви хипнотизира. Така или иначе, те изпълниха предназначението си и вие изпаднахте в дълбока кома. Докато спяхте, двамата с Боуджентъл съумяхме да проникнем в дълбините на вашия вътрешен ум, който изглеждаше скрит като подплашено животно зад множество изкуствени прегради. Ала вероятно някои от съвсем пресните събития, след като сте напуснали Гранбретан, бяха помогнали на вътрешния ви ум да се приближи до повърхността и така имахме възможност да го подложим на разпит. Научихме почти всичко, което сте преживели в Лондра и когато разбрах за мисията, с която са ви изпратили тук, в първия миг бях готов да ви убия. Ала после забелязах някакъв конфликт във вас — конфликт, който дори вие самият не осъзнавахте. И ако не беше този конфликт, щях да ви погубя собственоръчно или да оставя Черната перла да го стори.