Докато се преструваше, че участва в несъществуващия разговор с Боуджентъл, Хоукмун потрепери от ужас.
— Само че, — продължи граф Медни — не можех да ви виня за всичко, а и не исках да унищожа един потенциален могъщ враг на Гранбретан. И макар привидно да спазвам неутралитет, някои служители на Гранбретан ми нанесоха достатъчно силно оскърбление, та да ги оставя да се разхождат невредими по земята. Ето защо подготвихме тази сцена, за да ви съобщим, че сме в течение на заговора и също така, че за вас има надежда. Разполагам със средства, които могат, макар и временно, да неутрализират силата на Черната перла. Не след дълго Боуджентъл ще ви покани да го придружите на малка разходка из замъка, която ще завърши с посещение на моя работен кабинет. Именно там аз ще направя, каквото трябва да бъде сторено. Разполагаме със съвсем малко време, преди Господарите на Гранбретан да изгубят търпение и да възвърнат пълния живот на Перлата в черепа ви…
Хоукмун чу отдалечаващите се стъпки на графа и в същия миг Боуджентъл се усмихна и произнесе високо:
— И така, милорд, ако бъдете така любезен да ме придружите, аз с радост ще ви покажа някои места в замъка, които все още не сте посещавали. Така например, малко са онези гости, на които е била оказвана честа да посетят работния кабинет на граф Медни.
Хоукмун вече знаеше, че това малко встъпление е предназначено изцяло за наблюдателите от Гранбретан. Несъмнено Боуджентъл се надяваше да поуспокои подозренията им и да спечели малко време.
Боуджентъл пресече гостната и влезе в тесен и къс коридор, завършващ сляпо с на пръв поглед солидна стена, върху която бяха окачени множество гоблени. Боуджентъл отмести част от гоблените, притисна една малка издатина и в същия миг част от стената се озари в ярка светлина, която постепенно угасна, разкривайки проход, през който спокойно можеше да премине леко приведен човек. Хоукмун последва Боуджентъл в прохода и двамата се озоваха в неголяма стая, чийто стени бяха окичени със стари карти и графики. Пресякоха стаята и влязоха направо в следващата, по-голяма от първата. Тук бяха разположени многобройни алхимични апарати, а покрай стените бяха подредени лавици, натъпкани със старовремски книги по химия, магьосничество и философия.
— От тук — промърмори Боуджентъл, дръпна една завеса и зад нея се показа тъмния вход на тунел.
Хоукмун напрягаше зрение за да различи нещо пред себе си, но мракът бе непроницаем. Той пристъпи предпазливо в тунела и в същия миг всичко наоколо се озари в ослепително ярка светлина.
Точно срещу него се очертаваше тъмният силует на граф Медни, стиснал в ръка странно на вид оръжие, чието острие сочеше право в главата на Хоукмун.
Хоукмун възкликна изненадано и направи опит да отскочи встрани, но тунелът бе твърде тесен. Нещо изпращя пронизително и звукът отекна болезнено в тъпанчетата му, придобивайки странен почти музикален ритъм, а после Хоукмун се просна на гръб и изгуби съзнание.
Когато се пробуди отново, под блясъка на златиста светлина, Хоукмун си даде сметка, че отдавна не беше се чувствал толкова добре. Умът и тялото му сякаш бяха изпълнени с кипящ живот, повече от когато и да било. Той се усмихна доволно и се протегна. Лежеше на метална пейка и беше съвсем сам. Вдигна река и плъзна длан по челото си. Черната перла бе на мястото си, но повърхността й изглеждаше променена. Изчезнало бе усещането, че докосва жива плът, нито пък се долавяше предишната неестествена топлина. На пръв поглед изглеждаше като най-обикновен скъпоценен камък, с твърда, гладка и хладна повърхност.
Влезе граф Медни и го огледа, а на лицето му се четеше очевидно задоволство.
— Съжалявам, ако съм ви разтревожил с нещо вчера вечерта — каза той, — но трябваше да действаме бързо и да парализираме Черната перла, като пленим дори малкото живот, който притежава за момента, вътре в нея. Смело мога да заявя, че успяхме в това начинание и сега този живот е под наша власт, с помощта както на научни, така и на метафизични средства, но едва ли ще съумеем да го задържим задълго. Той е твърде силен. В някой неизвестен засега момент от бъдещето той ще ни се изплъзне и ще се завърне обратно в Перлата, където и да сте тогава.
— Значи съм излекуван, но не и спасен — каза Хоукмун. — И колко дълго ще се радвам на това подобрение?
— Не съм напълно сигурен. Със сигурност поне шест месеца, може би дори година, или две. Ала от друга страна, може и да е въпрос на часове. Не искам да ви мамя, Дориан Хоукмун, но и не желая да ви давам напразни надежди. На Изток има един могъщ магьосник, за който съм чувал, че би могъл да извади Черната перла от черепа ви. Той е отдавнашен враг на Тъмната империя и сигурно ще се съгласи да ви помогне, стига да го откриете.