— И как се казва?
— Малагиджи от Хамадан.
— Значи, този магьосник живее в Персия?
— Аха — кимна граф Медни. — Толкова далеч, че е почти невъзможно да бъде открит.
Хоукмун въздъхна и седна.
— Е, да се надяваме, в такъв случай, че с помощта на вашата магия ще мога да поживея още поне известно време. Смятам да напусна страната ви, граф Медни и да се отправя към Валенсия, където ще се присъединя към армията. Там се събират всички враждебни на Гранбретан сили и макар да се съмнявам в победата им, поне ще имам възможност да смачкам няколко от кучетата на краля-император и така да отмъстя за онова, което сториха с мен.
Граф Медни се усмихна хладно.
— Значи аз ви дарих с живот, а вие решихте незабавно да го пожертвате. Очаквах да помислите малко, преди да вземете каквото и да било решение. Всъщност, как се чувствате, милорд дук?
Дориан Хоукмун спусна крака от койката и се протегна отново.
— Пробуден… — каза той — нов човек… — После се намръщи. — Да, нов човек… — повтори замислено Дориан. — И знаете ли, графе, май ще се съглася с вас. Отмъщението може да почака, докато се отдаде някой по-подходящ случай.
— Спасявайки ви — произнесе тъжно граф Медни — аз ви отнех младостта. Никога вече няма да я познаете.
Шеста глава
Битката за Камарг
— Не са се насочили нито на изток, нито на запад — каза Боуджентъл една сутрин два месеца по-късно, — а си пробиват път право на юг. Вече няма съмнение, графе, че са разкрили вашия план и възнамеряват да ви отмъстят.
— А може би искат да отмъстят на мен — намеси се Хоукмун, който бе седнал в едно дълбоко кресло, близо до пламтящия огън в камината. — Хубаво бях намислил да ги посрещна. Уверен съм, че ме смятат за предател.
Граф Медни поклати глава.
— Познавам добре барон Мелиадус — той иска да сложи ръка на всички нас. Той и вълците, които предвожда. Няма да се спрат пред нищо, докато не стигнат границата ни.
Фон Вилач се извърна от прозореца, откъдето се виждаше като на длан целият град.
— Нека дойдат. Ще ги обрулим, както мистрала брули листата от дърветата.
— Да се надяваме — промърмори със съмнение в гласа Боуджентъл. — Събрали са значителни сили. И за пръв път са изоставили обичайната си тактика.
— Да, глупаво наистина — кимна граф Медни. — Да си призная, отначало се възхищавах на начина, по който действаха, разширявайки прогресивно завладените територии в полукръг. По такъв начин имаха възможност да подсилват тила си, преди да преминат в ново настъпление. А ето, че сега имат незавладени територии и на двата си фланга и вражеска войска, готова да ги нападне в гръб. Ако успеем да ги ударим здраво, хич няма да им е лесно докато отстъпват. Май покрай желанието да си отмъсти, барон Мелиадус е загубил здравия си разум.
— Но ако спечелят, — произнесе тихо Хоукмун — ще излязат на два океана и задачата им след това значително ще се облекчи.
— Вероятно тази мисъл е накарала Мелиадус да предприеме подобен рискован ход — съгласи се Боуджентъл. — Опасявам се, че предположенията му могат да се окажат верни.
— Глупости! — ядоса се фон Вилач. — Нашите кули ще спрат гранбретанците.
— Построени са, за да отбиват атаки по сушата — отбеляза Боуджентъл. — Но не се съобразихме с въздушния флот на Тъмната империя.
— Ние също разполагаме с въздушни сили — каза граф Медни.
— Фламингото не е птица от метал — отвърна Боуджентъл.
Хоукмун стана. Все още носеше черния кожен мундир и бричовете, които му бе дал Мелиадус. Кожата поскърцваше, докато вървеше.
— Най-много след няколко седмици силите на Тъмната империя ще застанат на прага ни — каза той. — Какви подготовки трябва да бъдат извършени?
Боуджентъл почука с пръст по картата, която бе сгънал под мишница.
— Първо, да изучим това.
— Разгъни я на масата — посъветва го граф Медни.
Докато Боуджентъл разгъваше картата върху масата, използвайки купи и чаши, за да я притисне в ъглите, граф Медни, фон Вилач и Хоукмун я наобиколиха. На картата бе изобразена цялата територия на Камарг, както и обкръжаващите я земи на неколкостотин километра наоколо.
— Доколкото виждам, засега се придържат към източния бряг на реката — отбеляза графът като плъзна пръст по поречието на Рона. — Ако може да се вярва на сведенията на съгледвачите, до една седмица ще бъдат в този район — показалецът му замря над Севена. Ще изпратим нови съгледвачи, за да следим движението им нататък. После, когато стигнат нашата граница, ще съсредоточим основните си сили на най-подходящото за битка място.