Той се извърна към мястото, откъдето бе чул гласа, размаха тържествуващо знамето и се изсмя с гръмогласен, подигравателен смях.
— Хоукмун! — извика той. — Хоукмун! — Това бе древният боен вик на неговите смели предци. Беше излетял подсъзнателно от устата му, подтикван от желанието да подразни своя смъртен враг Мелиадус.
Враният жребец, който Хоукмун яздеше в тази нощ, се изправи на задните си крака, сумтейки яростно през свитите ноздри и отново полетя сред обхванатия от хаос лагер.
Неколцина набързо въоръжени конници зад тях се помъчиха да организират преследване, но бяха възнаградени само с яростния смях на Хоукмун.
Малкият отряд на Хоукмун излезе на билото и се насочи към скривалището, което бяха подготвили предварително. Някъде зад тях хората на Мелиадус продължаваха да претърсват околността, окуражавайки се с гневни крясъци. Хоукмун погледна за миг към брега на реката, колкото да се увери, че бъркотията сега бе още по-голяма. Из лагера трескаво тичаха факлоносци.
Тъй като познаваха чудесно местността, хората на Хоукмун бързо оставиха назад преследвачите си и не след дълго отрядът стигна един скалист склон, където предния ден бяха прикрили с храсти входа на тайна пещера. Пещерата бе достатъчно голяма за да ги скрие, а в дъното се свързваше с няколко още по-просторни галерии, където държаха конете. В края на последната галерия имаше малко поточе, до което бяха струпали провизии за няколко дни. Още няколко подобни тайни убежища с провизии бяха подготвени на обратния път за Камарг.
Някой запали факла, Хоукмун скочи пъргаво от коня, спря в средата на пещерата и заби знамето с изображението на богомолка. После се извърна и се ухили на своя стотник, Пелер.
— Утре, след като получи доклад от орнитоптерите, Мелиадус ще изпрати инженери назад към нашия бент. Ще трябва да вземем мерки, за да не върнат нещата такива, каквито бяха преди.
Пелер кимна.
— Така е, но дори и да избием първия отряд, той ще изпрати втори…
Хоукмун вдигна рамене.
— И трети, без съмнение — но аз разчитам на нетърпението му да стигне час по-скоро Камарг. Накрая ще реши, че няма смисъл да отделя хора и средства, за да върне реката в предишното й русло. Тогава ще потеглят напред и ако имаме късмет, ако съумеем да оцелеем, ще можем да го насочим на югоизток, покрай нашата граница. Пелер се захвана да брои завърналите се войници. Хоукмун изчака докато приключи, сетне попита:
— Загуби?
— Никакви — промърмори с невярващ израз Пелер. — Не сме изгубили нито един човек!
— Добро предзнаменование — кимна Хоукмун и потупа доволно Пелер по рамото. — А сега, да спим, защото утре ни чака дълъг път.
Ала призори стражите пред входа на пещерата дотичаха с лоши вести.
— Летяща машина — докладва един от тях и Хоукмун се надигна от леглото си край потока. — От десет минути кръжи наоколо.
— Как мислите, дали пилотът е заподозрял нещо — да не е видял следите ни? — попита Пелер.
— Невъзможно — рече Хоукмун, наплиска се в потока и избърса лицето си. — Нищо не е останало върху скалната повърхност. Ще изчакаме още малко — тези орнитоптери не могат да престояват дълго във въздуха.
Ала след час стражите докладваха, че се е появил втори орнитоптер, за да замени първия. Хоукмун прехапа устни, сетне взе решение.
— Не можем да чакаме повече. Трябва да стигнем бента преди инженерите да започнат работа. Ще трябва да опитаме едно доста рисковано начинание, което се надявах да избегнем…
Той повика един от хората си настрана, нареди му нещо, сетне поговори с двама огнестрелци и накрая каза на останалите конници да възседнат конете и да се приготвят за напускане на пещерата.
Малко по-късно от входа на пещерата излезе самотен войник на кон и се спусна без да бърза надолу по скалистия път към долината.
Притаен на входа, Хоукмун вдигна глава и зърна блясъка на слънчевите лъчи по металната повърхност на позлатената летяща машина, чийто механични крила пореха шумно въздуха, докато се спускаше към самотния войн. Хоукмун бе заложил на любопитството на пилота. Той махна с ръка и огнестрелците вдигнаха своите дългоцеви, на пръв поглед доста неудобни оръжия, чийто рубинени спирали вече грееха, готови за действие. Неудобството при огнестрелите бе, че невинаги можеха да се използват на момента, а когато се нагорещяваха прекалено, беше почти невъзможно да се държат с гола ръка.
Орнитоптерът се снишаваше все повече. Притаените огнестрелци насочиха оръжията си. Пилотът се различаваше съвсем ясно, приведен напред в кабината, а гарвановата му маска гледаше надолу.