— Ти го уби — рече той. — Добре.
Междувременно, Оладан преравяше багажа на Агоносвос. Той измъкна навит на руло пергамент.
— Я виж, карта. И достатъчно провизии, за да стигнем морето. — Той разгърна картата. — Не е далеч. Погледнете.
Надвесиха се над картата и Хоукмун видя, че до Мерменско море има не повече от стотина мили. Влеспийн се върна при тялото на магьосника и Хоукмун реши, че сигурно гледката на убития враг го радва. Ала само след миг чуха пронизителния му писък, извърнаха се и видяха, че Агоносвос бе измъкнал сабята от корема си и крачеше заплашително към Влеспийн. Острието прониза дългокракото същество в корема, то се свлече в калта, сгърчи се и замря. Хоукмун беше ужасен. Зад шлема се разнесе дрезгав смях.
— Глупаци! Живял съм цели деветстотин години! За толкова време ако не друго, поне се научих да се преструвам на умрял.
Без да мисли, Хоукмун се хвърли върху противника, осъзнавайки, че бързината е единствената му надежда. Макар че беше пронизал Агоносвос смъртоносно, магьосникът изглеждаше само леко замаян. Двамата се подхлъзнаха в една плитка локва, докато Оладан изтича зад тях, пресегна се и отскубна шлема от лицето на Агоносвос. Магьосникът изрева и Хоукмун се отдръпна отвратен при вида на мъртвешки бледият, почти лишен от плът череп, който се разкри пред него. Това бе лице на труп — толкова стар, че дори червеите отдавна го бяха напуснали. Агоносвос прикри лицето си с ръце и побягна встрани.
Докато вдигаше сабята си от калта, Хоукмун чу глас, идещ от гората зад тях.
— Няма да забравя какво ми стори, Дориан Хоукмун. Някой ден ти ще паднеш в ръцете на барон Мелиадус — и за ще бъда там, за да присъствам на забавлението!
Хоукмун потрепери, метна се на коня и го пришпори на юг, където според картата, лежеше Мерменско море.
Два дни по-късно небето над тях просветля и сред облаците се показа ослепителния диск на слънцето, а далеч напред, на брега на морето се показа градът, където можеха да вземат кораб за Туркиа.
Трета глава
Рицаря в Мрамор и Злато
Тежкият таркийски галеон пореше спокойните води на морето, под носа му се вдигаше пяна, а самотното триъгълно платно се издуваше като птиче крило под попътния вятър. На мостика, редом с Хоукмун и Оладан стоеше капитанът на кораба, облечен в обшит със сърма елек, шалвари, пристегнати със златни обръчи на глезените и с позлатен фес с пискюл на главата. Капитанът посочи с пръст двата грамадни коня, завързани на палубата.
— Чудесни животни, господарю. Не съм виждал подобни по нашия край. — Той почеса заострената си брада. — Не желаете ли да ги продадете? Аз съм съпритежател на този кораб и мога да ви предложа добра цена.
— Тези коне значат много повече за мен от всякакви богатства — отвърна Хоукмун.
— Вярвам ви — каза капитанът, но очевидно не знаеше какво се крие зад тези думи. Той вдигна глава, защото съгледвачът от кабинката на мачтата се бе подал през прозореца и викаше нещо, сочейки с ръка.
Хоукмун проследи посоката и забеляза три разпънати платна на хоризонта. Капитанът насочи своя далекоглед.
— В името на Ракар — кораби на Тъмната империя! — той подаде далекогледа на Хоукмун. Дориан надзърна през него и разгледа отблизо трите черни платна, всяко едно украсено с изображение на акула — символ на морския флот на Империята.
— Ще ни нападнат ли? — попита той.
— Нападат всички, които не са от тях — отвърна мрачно капитанът. — Можем само да се молим, че не са ни забелязали. Морето съвсем отесня, откакто се появиха корабите им. Само допреди година… — той спря, за да изкрещи няколко заповеди на хората си. Вдигнаха нови платна и корабът подскочи по вълните. — Само допреди година по тези места рядко се срещаха кораби на Империята, които идваха насам предимно за търговия. А сега морето е тяхно. Армията им е навсякъде — в Туркиа, Сирия, Персия — където и да се появят, с тях идва бедата. Ако питате мен, до няколко години ще са стъпкали Изтока — както направиха и със Запада.
След час корабите на Тъмната империя се скриха зад хоризонта и капитанът въздъхна облекчено.
— Няма да се успокоя — заяви въпреки това той, — докато не стигнем пристанището.
По залез слънце пред тях се показа таркийското пристанище, но се наложи да пуснат котва извън него и да изчакат прилива на следващия ден, за да се привържат за кея.
Не измина много време и трите имперски кораба отново се показаха на хоризонта. Хоукмун и Оладан купиха набързо каквито провизии намериха и следвайки очертания на картата маршрут, поеха право на изток, към Персия.
Само за седмица големите яки коне оставиха зад себе си Анкара, преплуваха река Кизилирмак и поеха сред хълмистата страна отвъд нея, където тревата грееше в златисто под палещите лъчи на слънцето. На няколко пъти в далечината зърваха придвижващи се армии, но се стараеха да избягват пътя им. Тези армии се състояха предимно от местни бойци, но бяха подсилени и с маскирани дружини от гранбретанци. Хоукмун бе доста обезпокоен от този факт, защото не очакваше, че влиянието на Тъмната империя достига чак в тези далечни земи. Веднъж дори станаха неволни свидетели на някаква страховита битка, която бушуваше доста далеч от тях. Битката обаче бе доста краткотрайна — скоро след началото, добре дисциплинираните войни на Гранбретан смазаха съпротивата на противника. Тази сцена накара Хоукмун да препусне отчаяно към Персия.