Веднага подкарах натам от страх Хенри Ейчълбъргър да не се обади в агенцията и оттам да му кажат, че съм тръгнал да го видя. Адресът се оказа долнопробен хотел, удобно разположен на междуградския път и делящ общ вход с китайска пералня. Хотелът беше на втория етаж. Тук-там стълбите бяха покрити с полуразложена гумирана пътека, хаотично прикрепена с остатъци от потъмнели пиринчени скоби. Някъде към средата на стълбището мирисът от пералнята постепенно отслабваше и отстъпваше на уханията на керосин, угарки, спарен въздух и мазни книжни кесии. Върху дървена поставка до стълбището беше оставена книга за посетителите. Последният регистрирал се бе извършил обреда преди три седмици с молив и силно разкривен почерк, което ме наведе на мисълта, че управата на хотела не е от най-стриктните.
До книгата имаше звънец и надпис:
Позвъних и зачаках. Скоро някъде в дъното се отвори врата и насреща ми се затътриха стъпки, които за никъде не бързаха. Появи се мъж с оръфани кожени чехли и панталон с трудноопределим цвят, горните две копчета на който бяха оставени разкопчани, за да има повечко простор за огромното шкембе. Мъжът носеше и черни тиранти, набиващи се на очи тъмни петна под мишниците, че и другаде, а лицето му определено се нуждаеше от сапун и бръснач.
— Пълно е, мой човек — рече той и се ухили.
— Не търся стая — отвърнах, — а Ейчълбъргър, за когото съм информиран, че живее тук, но който, както забелязах, не се е регистрирал в книгата ви, а това, както със сигурност знаете, е нарушение на закона.
— Хитрец си ти — отново се ухили дебелият. — Надолу по коридора, двеста и осемнайсета.
И посочи с палец, чийто цвят и големина не се отличаваха особено от изгорял печен картоф.
— Бъди така любезен да ме заведеш — казах.
— Ти си бил голям началник бе — отвърна онзи и разтресе шкембе. Очичките му изчезнаха между гънките жълтеникава лой. — Добре, мой човек. Върви след мен.
Потънахме в мрачните дълбини на коридора и след малко спряхме пред дървена врата в дъното. Мъжът стовари дебелия си юмрук върху вратата. Нищо не се случи.
— Няма го — рече.
— Бъди така любезен да ми отключиш — казах. — Искам да вляза и да изчакам Ейчълбъргър.
— Ще влезеш кога цъфнат налъмите — заядливо отвърна дебелият. — Ти за какъв се мислиш бе, скапаняк?
Това ме ядоса. Мъжът беше едър, около метър и осемдесет висок, но преливащ от спомени за бира. Огледах тъмния коридор. Навсякъде цареше пълна тишина.
Стоварих едно кроше в корема на дебелака. Той рухна на пода, оригна се и дясното му коляно силно се сблъска с ченето. Закашля се и от очите му рукнаха сълзи.
— Не е честно, приятел — изскимтя той. — С двайсет години си по-млад от мен.
— Отключвай вратата — изръмжах. — Нямам никакво време да споря с теб.
— Доларче — каза управителят, като си бършеше очите с ризата. — За два съм ням като гроб.
Извадих два долара от джоба си и му помогнах да се изправи. Той сгъна банкнотите и измъкна най-елементарен шперц, какъвто можех да си купя за пет цента.
— Господи, как удряш! — изстена. — Къде си се на учил? Едрите мъже обикновено са пихтии.
Той отключи вратата.
— Ако по-късно чуеш шум, не му обръщай внимание — казах. — За всички евентуални щети щедро ще ти бъде платено.
Той кимна, а аз влязох в стаята. Управителят заключи вратата след мен и стъпките му заглъхнаха. Настъпи тишина.
Стаята беше малка, мизерна и оскъдно обзаведена. Имаше кафяв скрин с огледалце над него, обикновен дървен стол, още един люлеещ се, единично легло с емайлирани табли и многократно кърпен юрган. По завесите на прозореца изобилстваха следи от убити мухи, а зелените щори бяха без долната си летвичка. В ъгъла имаше умивалник, до който висяха два тънки като хартия пешкира. Естествено, нямаше нито баня, нито гардероб. Парче плат на тъмни фигури, висящо от един рафт, изпълняваше ролята на последния. Зад гореупоменатата дрипа открих сив костюм най-голям размер, който щеше да ми бъде съвсем по мярка, ако носех конфекция. На пода се търкаляха чифт черни обувки, най-малко четирийсет и пети номер. Видях и евтин платнен куфар, който претърсих, понеже не беше заключен.
Претършувах и бюрото и с учудване установих, че вътре всичко е чисто, прилично и подредено, но и нямаше кой знае какво. Най-малкото перли. Прерових и останалите възможни и невъзможни скривалища из стаята, но не открих нищо интересно.