Докато Хенри минаваше покрай него, онзи с удивителна сръчност извади от дрехите си блестяща черна кожена палка и силно го цапардоса с нея по главата. Хенри се просна напред по ръце и колене. Гандези затвори вратата изключително бързо за човек с неговото масивно телосложение и се облегна на нея с палката в лявата си ръка. В дясната обаче изневиделица се беше появил къс, но тежък черен пистолет.
— Много смешно — учтиво рече той и тихичко се изкиска.
Точно какво стана после, не видях особено ясно. В един миг Хенри беше с гръб към Гандези, забрал по пода с ръце и колене. В следващия, а може би в същия, нещо се преметна като едра риба във вода и Гандези изпъшка. Тогава забелязах, че коравата руса глава на Хенри се е забила в корема му, а огромните ръчища стискат косматите китки на Гандези. Сетне тялото на Хенри се изправи до нормалната си височина, а Гандези се озова високо във въздуха, закрепен върху главата му с широко зейнала уста и тъмномораво лице. Хенри се отръска, на пръв поглед съвсем леко, а Гандези с ужасен трясък се тръшна на пода и остана да лежи там, борейки се за глътка въздух. След това ключът се превъртя и Хенри вече стоеше с гръб към вратата, като държеше и палката, и пистолета в лявата си ръка и загрижено опипваше джобовете, които съхраняваха алкохолните ни запаси. Всичко се случи толкова мълниеносно, че само се облегнах на стената, понеже ми се повдигаше.
— Бияч! — процеди Хенри. — Смешник. Чакай да си разкопчая колана, та да се посмея на воля.
Гандези се претърколи, изправи се невероятно бавно и мъчително и се закрепи, като се олюляваше и прекарваше длан нагоре-надолу по лицето си. Дрехите му бяха прашни.
— Това тук е палка — поясни Хенри и ми показа малкия черен предмет. — С нея ли ме цапардоса?
— Ама ти, Хенри, не знаеш ли?
— Исках да съм сигурен. Не се постъпва така с един Ейчълбъргър.
— Окей, момчета, какво искате? — рязко попита Гандези, без следа от досегашния си италиански акцент.
— Вече ти казах, тестена мутро.
— Струва ми се, че не ви познавам, момчета — рече Гандези и предпазливо положи туловището си в дървен стол до разнебитено писалище. После избърса лицето и шията си и опипа тялото си на различни места.
— Пообъркал си се, Гандези. Преди няколко дни една дама, която живее в Карънделит Парк, си е загубила огърлица с четирийсет и девет перли. Касоразбиваческа история, но от най-лесните. Нашата агенция е застраховала перлите, а аз смятам да си прибера банкнотката.
Той се приближи до Гандези, който бързо бръкна в джоба си и му я връчи. Хенри ми я върна и аз съответно си я прибрах в портфейла.
— Струва ми се, че не съм чул за случая — внимателно каза дебелият.
— Ти ме удари с палка — възрази Хенри. — И то доста силничко.
Гандези поклати глава и премигна.
— Нямам вземане-даване с касоразбивачи. Нито с обирджии. Сбъркали сте адреса.
— Ослушай се внимателно — тихо го посъветва Хенри. — Може да подочуеш нещичко.
Той леко полюшваше палката пред себе си с два пръста на дясната ръка. Възтясната шапка още се крепеше на тила му, макар и поизмачкана.
— Хенри — обадих се аз, — струва ми се, че тази вечер ти вършиш цялата работа. Смяташ ли, че е честно?
— Добре, обработи го и ти — съгласи се Хенри. — Дебелаците толкова красиво се насиняват.
Междувременно Гандези бе повъзвърнал естествения си цвят и ни гледаше втренчено.
— Застрахователни агенти значи? — попита недоверчиво.
— Ти го каза, тестена мутро.
— Опитахте ли с Мелачрино?
— Ха! — прогърмя Хенри. — Смешник…
Аз рязко го прекъснах:
— Един момент, Хенри. — После се обърнах към Гандези: — Мелачрино човек ли е? — попитах.
Очите му учудено се окръглиха.
— Разбира се, че е човек. Значи не го познавате? — Тъмно подозрение се мярна в черните му като вакса очи, но изчезна почти мигновено.
— Обади му се — нареди Хенри и посочи телефона върху разнебитеното бюро.
— Кофти е по телефона — замислено се възпротиви Гандези.
— И да те удрят с палка също — изсумтя Хенри.
Гандези въздъхна, тежко извъртя на стола едрото си тяло и придърпа апарата към себе си. Набра някакъв номер с мастиления си нокът и се заслуша. След малко каза:
— Джо?… Лу. Двама застрахователни се опитват да преговарят за някакъв удар в Карънделит Парк… Да… Не, перли… Нищо не си чул, така ли?… Добре, Джо.
Гандези затвори телефона и пак се извъртя на стола. Започна да ни разучава със сънливи очи.
— Не знае. Та за коя застрахователна компания работите, момчета?