— Държа го! — каза ѝ Ейдриън. — Бягайте!
Втурнаха се към вратите, които Майрън и Магнус държаха отворени. Щом всички влязоха, монахът и джуджето блъснаха портите. Ройс зарези.
— Дотътрете онази каменна пейка пред вратата! — изкрещя крадецът.
— Каква пейка? — попита Моувин. — Тъмно е като в рог!
Ариста едва си бе помислила бегло и робата ѝ засия с хладна синя светлина, която освети помещението. Плесенясало и застояло, то имаше голямо сходство с библиотеката, покрито с паяжини и прах. Подът на черни и бели квадрати бе разпукан и неравен. Полилей си бе намерил ново място в центъра на залата. По земята лежаха мангали, каменните декорации бяха пръснати на парчета. От двете страни все още висяха огромни гоблени — избледнели и изцапани, но непокътнати, подобно на дългите драперии, които също обгръщаха стените. От двете страни на входа се издигаха стълби, над които имаше два тесни прозореца, гледащи към площада. Тогава Ариста осъзна, че седалището на Тешлорската гилдия представлява малка крепост.
Бум! Бум! Гоблините удряха по вратата, при което от стените се посипваше прах.
Полагайки Гаунт близо до средата на залата, Ейдриън откачи трилона от гърба си и изтича нагоре по стълбите. Възползва се от бойниците, за да стреля по струпаните отвън гоблини. При всяко иззвъняване на тетивата му Ариста чуваше болезнен вик да се разнася отвън. Скоро ударите спряха.
— Оттеглиха се — каза Ейдриън, облягайки се уморено на стената. — Поне извън обсега на лъка, но след като знаят, че имат гости, няма да ни оставят.
Ройс се огледа, проучвайки стълбите, тавана и стените.
— Въпросът е… има ли друг начин да се влезе? И може би по-важно, има ли и друг изход?
Извади останалите фенери от раницата на Майрън и започна да ги запалва.
Ариста се приближи до Гаунт. Върхът на късата противна стрела стърчеше от прасеца му.
— Виждам защо имаше проблеми с тичането — каза му тя, докато изваждаше кинжала си и разрязваше крачола.
— Поне някой да ме оцени — изръмжа той.
— Късметлия си, Гаунт — рече Ейдриън, слизайки по стълбите. Грабна един фенер и коленичи до него. — Ако върхът бе останал в крака ти, следващата част щеше да боли много повече.
— Следваща част?
Ейдриън се приведе. Преди Ариста или Гаунт да разберат какво се случва, той отчупи върха на стрелата. Дигън зави от болка.
— Пригответе превръзки — каза на Ариста. Майрън вече ѝ подаваше две ролки. — Вече това ще боли.
— Това ще боли? — невярващо попита Гаунт. — Та онова, което направи пре…
Ейдриън издърпа стрелата от крака му. Дигън изпищя.
От двете страни на раната шурна кръв. Ейдриън бързо се зае да омотава превръзки.
— Сложете ръце от другата страна и стиснете силно — много силно — каза той на Ариста. Кръв се просмукваше през белия лен, боядисвайки го в червено.
— Стискайте по-силно! — рече ѝ той, докато развиваше втора ролка бинт.
Тя го стори и Гаунт отново изпищя, отмятайки глава. За момент очите му се разтвориха широко, сетне се стиснаха.
— Съжалявам — каза му тя.
Дигън изръмжа през стиснати зъби.
През пръстите ѝ се процеждаше кръв. Беше топла — и по-хлъзгава от очакваното, почти мазна. Не за пръв път по ръцете ѝ имаше кръв. Тогава на площада в Ратибор, когато Емъри лежеше в ръцете ѝ, кръвта беше много повече, но принцесата не беше обърнала внимание.
— Добре, пуснете — каза ѝ Ейдриън, превързвайки отново раната. Още веднъж я накара да стисне, веднага щом той стане готов. Появи се още кръв, но този път само направи петна, без да се пропива в цялата превръзка.
Боецът направи една последна намотка и я завърза.
— Готово — рече той, обърсвайки ръце. — Сега трябва само да се надяваш, че не е имало нещо гадно на върха.
Ройс му подаде фенер.
— Трябва да огледаме за други входове.
— Моувин, Олрик? Наблюдавайте от прозорците, да не би да се върнат.
— Искам вода — каза Гаунт, лицето му плувнало в пот. Ариста подложи раница под главата му и взе меха си. Изглежда по-голямата част от водата се стече по брадичката му, вместо да попадне по предназначение.
— Почини си — рече тя, махвайки кичур коса от челото му.
Той я изгледа подозрително.
— Не се притеснявай, няма да те омагьосам — каза му тя.
Робата ѝ окъпа залата с лазурна светлина. Голяма каменна маса стоеше в центъра на помещението, придърпала около себе си дузина столове с високи облегалки. Няколко бяха паднали настрана, за да не останат по-назад от половин дузина метални бокали върху масата. Залата се издигаше на четири етажа. Обширни прозорци красяха галерията, таванът също бе обсипан с отвори за светлина. Някога залата ще да е била обливана с ярки слънчеви лъчи. По тавана и горната част на стените бяха изографисани поразителни бойни сцени. Рицари яздеха, развели дълги банери към копията си, стотици войници изпълваха обширни долини, а защитавана от арбалетчици крепост бе атакувана с обсадни машини. Една сцена изобразяваше трима мъже върху хълм, сражаващи се с три гиларабрина. Същите трима се виждаха и в други изображения, в едно от които бяха изписани в тронна зала, където единият седеше на престола, заобиколен от останалите двама. Под изображенията по стените бяха подредени множество оръжия — мечове, копия, щитове, лъкове, пики и боздугани. Приличаха си по едно — сияеха дори и след хиляда години.