— Не — рече ѝ Ейдриън.
— Просто е толкова подредено.
— Да не си мислите, че щом е бил рицар, той… Е, има и такива като Елгар, но те са по-скоро изключение. Никой не е толкова разхвърлян, но…
— Нямах това предвид. Просто след като Джериш е изчезнал — след като е взел Неврик и е избягал — би трябвало да са претърсили стаята, да са обърнали всичко в търсене на доказателства, но нищо не изглежда разбъркано. А и тази фигурка — не мислиш ли, че биха я взели? Защо не са преровили стаята? Минали са хиляда години. Човек би си помислил, че за това време все би трябвало да са се досетили да го сторят, освен ако… може би не са имали шанса.
— Какво…
Ревът на рог някъде отвън ги сепна, последван от далечното трополене на барабани.
— Какво става? — попита Ейдриън, връщайки се заедно с принцесата в залата, където Олрик още веднъж бе край прозорците. Носеше бронята и щита във вързоп на гърба си.
Кралят сви рамене.
— Не зная. Нищо не се вижда. Открихте ли изход?
— Не, обаче всичко е заринато с боклуци. От една страна сме в безопасност, а от друга в капан.
— Мисля, че пристигат още — отбеляза Олрик.
— Махнете си главата от прозореца, преди да сте отнесли някоя стрела — каза му Ройс, появявайки се от страничен коридор, който Ариста не бе изследвала.
Тя коленичи край Гаунт и прегледа раната. Кървенето най-сетне бе спряло, но лицето му все още беше влажно — въпреки хладния въздух.
— Има ли нещо? — попита Ейдриън.
Ройс поклати глава, сетне се огледа, притеснен.
— Къде са Моувин и Майрън?
— Това е седалището на тешлорската гилдия — рече Олрик. — Моувин искаше да посети това място откакто бе на десет.
— А Майрън?
Олрик погледна към Гаунт, който болезнено надигна глава, премигвайки. Тогава всички погледи се насочиха към Магнус.
— Какво ме гледате така. Не зная къде отиде. Запиля се някъде.
— Аз ще го потърся — каза Ройс.
— Почакай — спря го Олрик. — Как ще се измъкнем?
— Не зная — отвърна крадецът.
Кралят се отпусна край стената с отчаяно изражение.
— Сериозен е, нали?
— Ти си кралят — каза Гаунт. — Ти ни кажи. Ти искаше да си начело. Какво казват потеклото и синята ти кръв? С какво проникновение те осениха, недостъпно за нас, простосмъртните?
— Млъкни, Гаунт — нареди Моувин, спускайки се тичешком по стълбите.
— Ето къде си — каза Ройс.
— Просто казвам, че той е кралят — продължи Дигън. — Той е начело. До този момент успя да ме разкървави до смърт и да ни забута тук, откъдето няма измъкване. Това е идеалната възможност за него да покаже стойността си. Всички предишни отряди не са имали в редиците си благороден крал, който да ги води. Със сигурност той няма да ни докара до същата орис като тях. Не е ли така, Ваше Величество?
— Казах да млъкнеш — повтори Моувин с по-заплашителен тон. — Или си забравил, че той си рискува живота, за да те спаси?
Олрик ги огледа, застанали в премигващата светлина на четири фенера, които придаваха на фигурите им по идентичен брой сенки.
— Не зная — каза той. Отново надникна през прозореца. — Чухте рога и барабаните. Навън трябва да има десетки гоблини.
— Съмнявам се — рече Ейдриън и кралят го погледна с надежда. — Бих казал, че вече са стотици. Гхазел предпочитат нечестния бой, колкото по-неравностоен, толкова по-добре — стига, разбира се, съотношението да е в тяхна полза. Тези рогове и барабани призовават всички близки гоблини. Бих казал, че са се събрали поне няколко стотици.
Олрик се взираше шокиран в него.
— Но… тогава как ще излезем?
Никой не отговори.
Дори Гаунт спря да се подиграва и се отпусна.
— А аз щях да ставам император.
— Имперският лов е бил забележителен — чуха думите на Майрън да отекват, докато Ройс го водеше насам. — Личи по гоблените. Участвали са стотици — трябва да са падали хиляди животни, а видя ли колесниците?
— Оглеждаше произведенията на изкуството — обясни им Ройс.
— Били са майстори в обработката на бронза — продължи монахът. — А тази постройка е седалището на рицарите. Споменава се в стотици книги, често смятана за мит — Залата на Тешилор — не е ли удивително?! Не става дума за рицари.
— През всички онези години на четене за Старата империя не открих нищо за това, но очевидно е истина. Тешилор не е бойна дисциплина, нито Цензилор е сбор магически изкуства. Това са имена. Имена! Тешилор и Цензилор са били имената на хора, които са се сражавали до Новрон във Великите Елфически войни. Тешлорските рицари са били воини, обучени от Тешилор.
— Сега не му е времето за история! — излая Олрик. — Трябва да открием път за навън — преди те да открият начин да влязат вътре!