— Вървете! Пълзете! — изкрещя той, докато трескаво затрупваше входа с камъни. Тя се подчини. Някъде напред в мрака я чу да пищи.
— Ариста! — той се обърна и се втурна напред, само за да падне.
Прелитайки десет фута, той се стовари до нея. Двамата се намираха в коридор, осветен от фенера в ръката на Майрън.
— Добре ли сте? — попита ги Ройс. — Падането си е изненадващо.
— Съжалявам — каза принцесата, разтривайки гърба си. — Не можах да ги удържа. Нещо се бореше с мен, нещо, което не бях усещала преди. Друга сила.
— Всичко е наред — каза ѝ Ейдриън. — Справихте се добре. Вътре сме.
— Така ли? — попита Ариста, оглеждайки се изненадана.
— А как ще излезем? — попита Гаунт.
— Точно сега бих бил по-притеснен дали гоблините ще ни последват — каза му Ейдриън. — Тесният проход ще ги забави, но те ще дойдат.
— Говори вървешком — рече Ройс. — Или тичешком, стига да можеш. Дай фенера, Майрън. Не искам да попадам на още дупки.
— Бихме могли да ги причакаме и да ги избием — предложи Моувин на Ейдриън.
— Силите ни ще свършат, преди на тях да свършат бойците — отвърна Ейдриън. — Има и друго — онова нещо, което обердазите направиха.
— Нещо? — попита принцесата.
Втурнаха се по коридора, водени от Ройс, който държеше фенера високо. От двете страни се издигаха стени от бял мрамор, а подът беше украсен с красива мозайка.
— Не предполагам, че си видял карта и на този дворец — каза крадецът на Майрън.
— Всъщност съм, но беше много стара, липсваха части.
— По-добре е от нищо. Някаква представа къде сме?
— Още не.
Първоначално Ейдриън смяташе, че са попаднали в стая — огромна зала, ако се съдеше по размера ѝ, но скоро стана ясно, че се намират в коридор, много по-огромен от всеки, който Ейдриън бе виждал досега. От двете страни се издигаха брони, подобни на онази, която откри в стаята на Джериш. По стените бяха изобразени релефни изображения на хора, батални сцени, сцени на възпоминания. И отрядът притичваше край застиналите частици минало.
Ейдриън видя дълга поредица от коронясвания на фона на града, всяка следваща сцена бе по-малко пищна от предната. Две неща му направиха впечатление. Първо — във всяка картина главата на владетеля бе умишлено изчегъртана от стената. А второто бе, че във всяко изображение, макар тълпата винаги да изглеждаше различна, неизменно присъстваше една и съща фигура — висок, слаб мъж, застанал на преден фон във всяка сцена. И макар в бледата светлина на фенера да беше трудно да се определи, Ейдриън бе сигурен, че е виждал мъжа преди.
Стигнаха до кръстато разклонение. Вляво се издигаше огромна пететажна врата, изработена от чисто злато и гравирана с такива геометрични украшения, че от всички пътешественици се отрониха звуци на възхита.
— Имперската тронна зала — каза Майрън. — Тук някога е седял владетелят на света.
— Тогава знаеш къде сме? — попита крадецът.
Монахът кимна, оглеждайки стените.
— Да, така мисля.
— Накъде са криптите?
Майрън се поколеба, затваряйки очи за миг.
— Насам — той посочи напред. — След две врати слизаме наляво по стълбището.
Бързо достигнаха въпросното и Ройс ги поведе надолу. Гаунт ръмжеше, подскачайки на един крак, обгърнал монаха с една ръка, а другата вкопчил във въжето около кръста му.
— Обердази? — обърна се Ариста към Ейдриън, докато двамата вървяха накрая. — Споменавал си ги и преди, когато бяхме в Хинтиндар, ако не се лъжа. Каза, че те били шамани, които използват гоблинска магия.
— Малки отрепчици.
— Какво беше онова нещо, което те правеха?
— Нямам представа, но беше от огън и растеше.
— Усещах нещо, нещо да нарушава ритъма ми, разкъсвайки моята последователност, връзката ми. Никога не се беше случвало преди. Не знаех какво да правя.
— Смятам, че се справихте отлично — каза ѝ той. — И го контролирахте много добре, този път изобщо не ви изгубихме.
В слабата светлина успя да разчете малка усмивка по лицето ѝ.
— Да, овладях го по-добре, нали? Ти помогна. Усещах те близо до себе си, топло сияние, към което можех да се придържам, котва, която да ме крепи.
— Вероятно просто сте се страхували, че ще ви ударя отново.
По коридора зад тях отекна гръмовен бумтеж. Земята под краката им се разтърси и от стените се посипа прах.
— Лошо — рече Ейдриън.
— Продължаваме все надолу, нали? Онази гробница е на дъното? — чу да пита Ройс.