— Да — отговори Майрън. — Имперската крипта е на най-долното ниво. Всъщност дворецът е построен над гроба на Новрон като светилище, което да пази паметта му. Много по-късно е бил използван като палат.
Достигнаха ново стълбище и се спуснаха и по него. Магнус ръмжеше с всеки подскок. Тук коридорите вече бяха по-малки и по-тесни, таваните бяха по-ниски. Трябваше да се движат по един, от което Гаунт не беше особено доволен. Изправиха се пред разклон с три възможни пътя. Пред тях се издигаха три статуи на брадати мъже с щитове.
— Накъде? — обърна се Ройс към монаха.
— Тук картата бе откъсната — извини се Майрън. — Следваше само празно поле.
— Чудесно — каза крадецът.
— Но трябва да сме близо. Нямаше много място, така че трябва да… Вижте! — той посочи към стената на десния коридор, където бяха издраскани инициалите ЕХ.
— Да се надяваме, че Гхазел не могат да четат — рече Ройс, поемайки напред.
— Не им трябва… могат да надушват — обясни Ейдриън.
Търчаха с всички сили, следвайки поклащащия се фенер. Зад тях звуците на преследване ставаха по-силни, тъй като гоблините скъсяваха преднината. Подминаваха врати от двете страни на коридора, които Ройс игнорираше, продължавайки да бяга право напред. Някои бяха открехнати. Ейдриън се опитваше да надникне вътре, но беше твърде мрачно, за да се види нещо.
Загърмяха барабани, зовът на рог се носеше по каменните коридори. Гаунт отново бе започнал да кърви. Ейдриън виждаше тъмни капчици по пода. Ако Гхазел имаха затруднения преди, вече щяха да ги следват без проблеми.
Отново спряха, този път пред двойно разклонение. В центъра му стоеше голяма каменна врата край маса от същия материал. В арката ѝ бяха издълбани букви.
— Майрън, преведи — заповяда Ройс.
— Това е — развълнувано рече той. — „Стъпвайте леко, със страх и почит, всички вие, що прекрачвате този праг, че тук почиват императорите на Елан, покорители на света.“
Ройс се замъчи да отвори. Ейдриън и Моувин му помогнаха. Заедно успяха да издърпат тежкия камък, стържене съпроводи усилията им.
Острото тракане на стотици триинчови нокти се усили, а зад тях изгря червеникаво сияние. Приключенците преминаха през вратата и с дружни усилия я затвориха след себе си. Ейдриън надникна през цепнатината и зърна гигантската огнена фигура да крачи по коридора към тях.
— Няма как да заключим! — изкрещя Олрик.
— Направете ми място! — джуджето коленичи и като извади чук, го стовари върху пантите. — Това ще ги забави.
Очакваше ги друго, много тясно стълбище, което отвеждаше надолу. Тук камъкът бе различен. Излъчваше синкаво сияние и бе извит в плавни линии.
Бум!
Гоблините достигнаха вратата и я удариха силно.
— Бягайте! — провикна се Ейдриън. Ройс прекоси стълбището за секунди, спирайки да изчака останалите.
Бум!
Ейдриън се озърна през рамо, виждайки Майрън да помага на Гаунт. По външната страна на вратата се носеше противно скърцане. Представи си всички онези нокти, драскащи по стената. Магнус още стоеше на колене, грабвайки парчета камък и вбивайки ги в процепите, за да застопори вратата.
Бум!
Червено сияние се просмукваше през пукнатините. Пламъци се извиваха като дълги пръсти, търсещи да напипат нещо.
— Вратата няма да ги спре — каза Ариста. Тя също бе останала на площадката и Ейдриън можеше да разчете напрежение по лицето ѝ. — Нито ние можем да бягаме безкрай. Рано или късно ще ни настигнат. Трябва да ги спра. Бие вървете.
— Вече опитахте — сурово ѝ каза Ейдриън.
— Тогава не разбирах. Сега ще се справя по-добре.
Дребното ѝ тяло дишаше ускорено, докато тя се взираше без да премигва във вратата, стискаща и отпускаща юмруци.
— Те са трима, а вие сте сама. А и огненото нещо. Вие…
— Вървете! — изкрещя тя. — Това е единственият начин.
Бум!
Вратата се напука. Парченца камък се отрониха и се посипаха по главата на джуджето.
— Вървете, всички! — тя затвори очи и започна да мърмори. Майрън и Гаунт най-сетне бяха стигнали долу. Магнус бързо ги последва, скачайки надолу по стълбите. Моувин и Олрик се поколебаха някъде по пътя, но Ейдриън остана — не искаше да я остави.
Бум!
Вратата се раздроби, огнените ръце я огъваха, стиснали здраво, трошейки камъка.
Робата на Ариста засия с ослепителна бяла светлина, осветила стълбите с такава яркост, че всички закриха очи.
Бум!
Вратата поддаде.
— Няма да стане! — изкрещя принцесата над грохота на камъка.