— Чувате ли ме? — попита Ейдриън.
Тя опита, но не можа да заговори. Успя само да кимне леко. Тогава погледът ѝ попадна върху Олрик.
— Мъртъв е — тъжно ѝ каза Ейдриън.
Тя отново съумя да кимне.
— Сигурна ли сте, че сте добре? — попита боецът.
— Много… уморена — прошепна тя. Очите ѝ се затвориха и принцесата заспа.
Докато Ариста и Гаунт спяха, Ейдриън се зае с Моувин. Страната на графа бе подгизнала от кръв. Острие бе пронизало месото над лакътя му. Пикъринг бе притискал раната с ръце без да се оплаква и вниманието на Ейдриън бе привлечено едва когато Моувин се олюля.
Ейдриън и Магнус зашиха раната, докато Майрън държеше фенера. Боецът бе принуден да натиска мускула, докато шие, но Моувин не издаде нито звук и скоро припадна. Когато приключиха, Ейдриън превърза ръката му. Справиха се добре, кървенето спря. Моувин щеше да се оправи, макар че лявата му ръка вече нямаше да бъде силна колкото преди. Боецът провери крака на Гаунт и смени и неговите превръзки. Сетне, сред гробната тишина, на слабата светлина на фенера, всички заспаха.
Събуждайки се, Ейдриън усещаше всяко ожулване, прорез, драскотина и разтегнат мускул. Край него гореше фенер и на светлината му той намери меха си. Лежаха сред тесния коридор, проснати сред мръсотията и кръвта като купчина трупове след битка. Отпи малка глътка да си изжабури устата и установи, че Ройс го няма.
Повдигна фенера и погледна към грамадата отломки, издигнала се на мястото на стълбите. Пътят бе запречен от няколко тона камъни.
— Е, предполагам не си поел насам — прошепна на себе си.
Обръщайки се, забеляза, че коридорът рязко свива наляво. По стените различи бледи изображения, изсечени в полирания камък. Те разказваха история. В началото на коридора имаше странна сцена: група мъже пътуваха към събрание в гора, където владетел седеше на трон, приличащ на част от дърво, но никой от мъжете нямаше глава — бяха изчегъртани. В следващата сцена кралят на дървесния трон се сражаваше с един от мъжете — отново нямаше глави.
Ейдриън вдигна фенера и избърса прахта, вглеждайки се по-отблизо в изображенията на сражаващите се. Връхчетата на пръстите му проследиха оръжията в ръцете им — странни извити пръти с няколко остриета. Никога не бе срещал подобни оръжия, но ги разпознаваше. Можеше да си представи тежестта им, в какъв захват щяха да ги обгърнат ръцете му, как да замахне с долното острие, така че горните две да разсекат въздуха. Баща му го бе научил да използва и това оръжие с дръжка, чието название не знаеше.
В следващата сцена кралят беше победител. Покланяха му се всички, без един. Той стоеше настрана заедно с онези, които бяха пътували заедно с него, държейки тялото на поваления боец. Пак нямаше глави — всяка бе внимателно изчегъртана. По земята лежаха парченца отчупен камък и прах.
Ейдриън откри Ройс в края на коридора, застанал пред затворена и заплашителна на вид каменна врата.
— Заключено? — попита Ейдриън.
Ройс кимна, докато ръцете му си играеха по повърхността на вратата.
— Колко време си тук?
Крадецът сви рамене:
— Няколко часа.
— Няма ключалка?
— Заключена е отвътре.
— Отвътре? Страшничко. Откога мъртъвците се заключват, след като умрат?
— Вътре има нещо живо — каза Ройс. — Чувам го.
По гърба на Ейдриън полазиха тръпки, докато боецът прехвърляше през ума си възможните варианти. Кой знае какво бяха оставили древните, за да пазят кралете си: призраци, привидения, немъртви, каменни големи?
— И не можеш да отвориш вратата?
— Още не съм открил как.
— Пробва ли да почукаш?
Ройс невярващо го изгледа през рамо.
— С какво щеше да навреди?
Изражението на крадеца се успокои. Той се замисли за миг, сетне сви рамене. Отстъпи назад и махна към вратата.
— Заповядай.
Боецът изтегли късия си меч и три пъти почука по вратата с дръжката. Зачакаха. Нищо. Почука още три пъти.
— Струваше си да…
Със стържене се отмести резе. Тишина. Изщракване, сетне отместване на още едно резе. Каменната плоча се разтърси.
Двамата се спогледаха нервно. Ейдриън подаде фенера на Ройс и изтегли дългия си меч. Ройс бутна вратата и тя се отвори навътре.
Беше тъмно и Ейдриън издигна фенера с лявата си ръка, като протегна меча си напред. Светлината разкри малка квадратна стая със сводест таван. В центъра се издигаше безглава статуя. Стените бяха изпълнени с дупки, запълнени със свитъци, някои от които бяха скъсани на парченца. В другия край имаше още една каменна врата, здраво залостена с големи резета. По пода имаше глинени гърнета, дрехи, одеяла и стопените останки от свещи. Недалеч от вратата единственият обитател на стаята тъкмо сядаше обратно на одеялото си. Когато той се обърна, Ейдриън го разпозна моментално.