Стражът я наблюдаваше любопитно:
— Патриархът не бе наясно със съществуването му, ние също не осъзнахме, че е там — докато не отворихме вратата. Никаква магия, никакво промъкване, никаква армия, никакви илюзии не ще позволят някому да достигне другата врата. Приключението за рога свършва тук.
— И някой затрупа обратния път — напомни Гаунт. Бе се облегнал на раницата си. Поръбената му с кожа мантия, вдигната до брадичката му, бе прокъсана и мръсна. Шаперонът му висеше безредно над ушите му. Лирипипът липсваше и едва сега принцесата осъзна, че ръката на Моувин бе превързана със същия черен плат. — Което означава, че сме затворени тук, докато не умрем от глад или жажда. Този мизерник е оцелял, като се храни с гоблини. А ние какво, един друг ли ще се ядем?
— Не бъди толкова оптимистичен — каза му Моувин. — Може да се развълнуваме прекалено и впоследствие да останем разочаровани.
— Трябва да опитаме нещо — рече тя.
— Ще го сторим — увери я Ейдриън. — Двамата с Ройс не се отказваме толкова лесно — знаете това — но вие трябва да си починете още. Може да се нуждаем от вас. Впрочем какво искахте да кажете с „той успя“?
— Какво?
— Когато се събудихте, промърморихте това. Звучеше важно. Поредният сън?
— О, това, да — рече тя, объркана за миг, опитвайки се да си припомни. Споменът вече се стопяваше. — Беше Есрахаддон, той е направил това.
— Кое?
— Всичко това — рече тя, завъртайки ръка. — Разрушил е града — точно както казват. Помниш ли какво направих на стълбите? Е, той е бил малко по-могъщ. Погребал е целия град.
— Значи не се е шегувал, когато казваше, че с ръце го бивало повече — отбеляза Ройс.
— А хората? — попита Моувин.
— Чествали са годишнина от основаването. Градът е бил изпълнен с хора — сановници, рицари, цензари… убил е всички.
— Естествено! — изкрещя с все сили Траник. — Нима мислиш, че църквата лъже? Есрахаддон разруши империята.
— Не — рече тя. — Опитвал се е да я спаси. Патриарх Венлин е предал императора. Той е бил зад всичко. Някак е убедил цензарите и тешлорите да се присъединят към него. Искал е да свали императора, да го убие и унищожи цялото му семейство. Смятам, че е възнамерявал да се възкачи на престола. Но Есрахаддон го е спрял. Спасил е Неврик, сина на императора, сетне е разрушил града. Смятам, че се е опитвал да убие всички заговорници, буквално смачквайки враговете на Неврик с един удар. Очаквал е да умре заедно с тях.
— Но Есрахаддон е оцелял — каза Ейдриън.
— Както и Венлин — додаде тя. — Не зная как. Може би Йолрик… или не, Венлин може да е сторил нещо — някакво заклинание.
— Патриархът е бил магьосник? — поинтересува се Ейдриън.
Тя кимна.
— И то много могъщ. По-могъщ от Есрахаддон.
— Това е светотатство! — рече обвинително Траник, задавяйки се от дълъг пристъп на кашлица, който го остави без сили.
— Бил е толкова могъщ, че Есрахаддон не е искал да се сражава с него. Знаел е, че ще загуби, а Есра е бил в състояние да разруши целия град и почти всички в него.
Ариста спря и обърна глава в посоката, от която бяха дошли.
— Всички са били навън, по улиците. Имало е някакъв парад. Пеели, ликували, яли лакомства, танцували, пиели Трепети, наслаждавали се на пролетта — сетне всичко свършило.
— Все още усещам струните, които Есрахаддон е използвал. Дълбоки струни, като онези, които докоснах на кораба, преди да ме удариш. Едва се допрях до тях, но Есрахаддон е свирил силно. Сърцето му се е късало, докато го е вършел. В града е живеела жена, която е обичал, за която е планирал да се ожени. Не е имал време да я изведе.
Става дума за нещо по-голямо от загубата ти! По-голямо от загубата на стотици крале и хиляди бащи. Нима мислиш, че ми е било приятно? Забравяш, че аз също изгубих живота си. Имах родители, приятели и…
Сега Ариста знаеше какво бе останало неизречено в онази последна тяхна среща в Ратибор. Ръката ѝ докосна робата, докато принцесата си припомняше как се бе отнесла с него. Нямаше си и представа.
В качеството си на магьосник трябва да забравиш за личните облаги и мъстта. Задължени сме да не търсим признание, богатство или слава. Магьосникът трябва да работи за общото благо — и саможертвите са винаги необходими.
Тя се взираше в пода, припомняйки си съня и спомените от миналото, чувствайки тъга и празнота. Край нея Ейдриън затананика и тихо запя думите на старата песен: