— Ти беше идиот да се върнеш — каза му Ройс.
— Какво се случи? — попита Ариста.
— Двама от телохранителите на патриарха хванаха Ройс, когато се опитвахме да върнем съкровището.
— Като онези двамата на срещата.
— Точно — може да са били и същите.
— Той можеше да избяга — обясни Ройс. — Пътят му беше свободен, а вместо това идиотът се върна за мен. Това бе първият път, когато го видях да се бие. Трябва да кажа, че беше впечатляващо — и че и двамата бяха добри.
— Много добри — тъжно добави Ейдриън. — Едва не ни убиха. Ройс отнесе як побой и го наръгаха в рамото, а аз бях намушкан в бедрото и посечен през гърдите — още нося белега.
— Наистина? — смаяно попита Ариста. Не можеше да си представи някой да надвие Ейдриън.
— Едва се измъкнахме, но вече бяха вдигнали тревога. Успяхме да се скрием в калайджийска кола, отправила се на север. Цялата околност ни търсеше, а и кървяхме много зле. Озовахме се в Медфорд. Никой от нас не беше ходил там преди.
— Беше посред нощ и валеше като из ведро, когато пропълзяхме навън. Просто се олюлявахме из улиците на Долния квартал, дирейки помощ — място да се скрием. В града достигнаха новини за Короносната кула, войниците откриха колата. Знаеха, че сме там. Баща ви вдигна градските стражници да ни търсят. Навсякъде гъмжеше от хора. Бяхме толкова отчаяни, че удряхме по вратите наслуки с надеждата, че някой ще ни пусне — в онази нощ срещнахме Гуен ДеЛанси.
— И все още не разбирам защо се върна — каза Ройс. — Тогава дори не бяхме приятели. На практика бяхме врагове. Знаеше, че те мразех.
— По същата причина, по която поех работата на ДеУитт — отговори боецът. — Същата причина, по която тръгнах да търся Гаунт — погледна към Дигън и поклати глава. — Винаги съм мечтаел да върша правилното, да спася кралството, да спечеля момичето и да стана герой. Тогава щях да се върна в Хинтиндар, където баща ми щеше да се гордее с мен, а лорд Балдуин щеше да ме покани да вечерям с него, но…
— Но? — попита Ариста.
— Това са само момчешки мечти — тъжно рече той. — В Калис станах шампион. Биех се на арени, където стотици хора се стичаха да ме подкрепят. Скандираха името ми — или поне онова, което те ми дадоха — но никога не се почувствах като герой. Чувствах се мръсен, зъл. Предполагам оттогава просто искам да изчистя всичката тази кръв от себе си, да се отърся от мръсотията, пък и бях уморен да бягам. Това доведе до онзи ден в кулата. Избягах от баща си, от Аврин, дори от Калис. Уморих се да бягам — и все още съм.
Помълчаха за минута, сетне принцесата запита.
— Е, какъв е планът?
— Пращаме Гаунт — отговори Ройс.
— Какво? — тя погледна към Дигън, който се бе свил на кълбо сред одеялата си.
— Самата вие казахте, че той трябвало да бъде тук, но защо? — попита Ейдриън. — Само ни създава неприятности. Всички от отряда имат някаква цел, само не и той. Казахте че бил жизненоважен за успеха на мисията. Защо?
— Защото той е наследникът.
— Именно, но с какво ни помага това?
— Вероятно защото трябва да използва рога.
— Това е очевидно, но не обяснява за какво ни е тук. Можехме просто да му занесем рога. Защо трябва да идва с нас?
— Смятаме, че той като наследник ще може да прекоси стаята — каза ѝ Ейдриън.
— А ако грешите? — попита тя. — Нуждаем се от него и да надуе рога. Ако умре…
— Не може да го надуе, ако не го притежава — вмъкна Ройс.
— И тук се вписвате вие — рече Ейдриън. — Трябва да го предпазите, за всеки случай. Можете ли?
— Може би — отвърна тя без намек от увереност. — С мен всичко е „виж и опитай“. Какви са другите ви идеи?
— Само още една — каза Ройс. — Някой му отвлича вниманието, докато останалите се втурват към другия край с надеждата, че поне един от нас ще успее. Да се надяваме, че надуването на рога някак би спряло звяра.
— Сериозно?
Те кимнаха.
Тя погледна през рамо.
— В такъв случай ще му кажа лошите новини.
— В никакъв случай! — заяви Дигън Гаунт, изправяйки се на крака. Шапката му бе смачкана и наклонена на една страна от лежането.
Когато Майрън и Магнус се върнаха, Ариста бе събрала отряда в кръг около фенера. Докато пестеливо похапваха от провизиите, тя обясни плана.
— Трябва — каза му принцесата.
— Дори и ако го направя, дори и ако успея, каква полза? Все още сме в капан!
— Не знаем това. Никой не е прекосявал стаята. В другия край може да има начин да излезем — друг изход. А може силата на рога да е такава, че да ни измъкне. Не знаем, но неизвестното е по-добро от сигурната смърт.