Ройс и Гаунт лежаха на пода задъхани. Ейдриън се строполи с гръб към вратата, а Ариста се плъзна край стената на колене. Сълзи изпълниха очите ѝ.
Всичко свърши. Траник беше прав. Никой нямаше да прекоси онази зала… никога.
Глава 21
Жертвоприношението
Ейдриън повдигна фенера и огледа срутването. Раздробена скала и натрошен камък запушваха коридора в солидна стена, погълнала стълбището. Погледна към Магнус.
— Е?
Джуджето намръщено поклати глава.
— Ако имах месец, може би два, бих могъл да го прокопая.
— Разполагаме с храна за шест, може би седем дни, а водата ще ни стигне за три — каза му Ейдриън. — И кой знае колко въздух имаме? Също така предполагам, че Уайът и Елдън няма да чакат повече от пет дни, преди да поемат към дома.
— Не забравяй и гоблините — напомни му Магнус. — Колко мислиш, че са се събрали вече? Петстотин? Хиляда? Две хиляди? Още колко обердази ще доведат, за да се справят с принцесата? Подозирам, че доста дълго ще наблюдават изхода на тунела.
Ейдриън въздъхна.
— Нещата не изглеждат добре.
— Не — тъжно отвърна джуджето. — Съжалявам.
Когато се върнаха в стаята, Ариста все още седеше сама в ъгъла. След опита за прекосяването на залата тя спеше много. Той се чудеше дали тя не търси отговорите в сънищата си. Моувин лежеше на пода, без да си прави труда да постеле одеяло върху камъка. Взираше се в тавана. Гаунт се бе свил в ъгъла срещу принцесата, стиснал амулета с две ръце. Очите му бяха затворени.
Ройс и Майрън пък седяха до последния им фенер и разговаряха. Изглеждаха нереални. Майрън говореше развълнувано, седнал с кръстосани крака на пода, ровейки из пергаментите, които бе струпал около себе си. Всеки свитък беше внимателно почистен от масло. Ройс се бе облегнал удобно на стената, повдигнал крака върху раницата на Гаунт. Бе си свалил ботушите и мърдаше с пръсти. Можеха да се намират в Тъмната стаичка в „Розата и бодилът“ или в която и да е уютна таверна.
— Гхазел завладели Калис — казваше Майрън. — Появили се от изток с кораби. Нито хората, нито джуджетата ги били виждали преди. Хората ги наричали изчадия на Уберлин, но джуджетата били тези, които им дали названието Ба Ран Гхазел — морските гоблини. Те завзели Калис и изтласкали човешките родове на запад в Аврин, а джуджетата останали под земята. Елфите предупредили хората да не прекосяват Бернум и когато човеците го сторили, елфите им обявили война.
Майрън замлъкна при приближаването на Ейдриън и Магнус. Двамата с Ройс с очакване погледнаха нагоре.
— Лош късмет? — запита Ройс, разчитайки лицето на партньора си — нещо, което според Ейдриън не представляваше трудно постижение.
— Не — отвърна с въздишка той. Беше наясно, че раменете му са приведени, главата клюмнала. Чувстваше се надвит, победен от камъка, прахта и мръсотията. Изтощен, той легна на пода. Подобно на Моувин се вторачи в тавана. — Няма измъкване.
Магнус кимна.
— Използвали са солиден камък, а и принцесата свърши отлична работа. Срутването е с дълбочина стотици футове. Мисля, че е повалила цялото стълбище и голяма част от принадлежащия коридор. Може би с две дузини джуджета и един месец на разположение бих могъл да разчистя отломките, да издигна подпори и да направя ново стълбище, но сега ще сме умрели още преди да съм изкопал проход с диаметър един фут.
Джуджето седна сред пергаментите и се взря в един, който взе наслуки.
— Можеш ли да четеш старореч? — попита Майрън.
— Надали — отвърна Магнус. — Джуджетата не са особено учени и в собствения си език. Ще довършиш ли онази история? Където джуджетата спасили човечеството?
— А, ами да.
— Продължи тогава. Хареса ми.
— Точно казвах, че когато гоблините се появили, те изтласкали хората на запад. Повечето прекосили Бернум били жени и деца, бежанци от гоблините. Според прочетеното елфите знаели това и някои искали да позволят на човеците да останат, но всичко не се свеждало само до това.
— Очевидно елфите и преди били сключвали споразумения с хората и въпросните договорки се оказали катастрофални. Проблемът бил, че човеците живеели само по няколко десетилетия. Споразумението с някой вожд било забравено само след няколко века. Сетне идвала и скоростта на размножаване. Елфите имали само по едно дете през живота си, който обхващал стотици, понякога и хиляди години. Но хората се множали като зайци. Тогавашният крал, вожд от Миралийт, сметнал, че хората ще задушат света с бройката си, по-многобройни от мравки. Било решено човечеството да бъде изтребено до крак, преди човеците да са станали прекалено много. По това време Гхазел нападали източното крайбрежие на Аврин и южния бряг на Ериван, поемайки контрол над онова, което днес наричаме Гоблиново море.