Ейдриън опря гръб в стената на коридора и се отпусна до Ройс.
— Най-накрая открих — рече крадецът.
— Какво, перфектната кариера за нас? Надявам се не е пещернячество?
Ройс го погледна и се подсмихна. Боецът виждаше само ивицата светлина, полегнала по лявата буза на приятеля му.
— Не. Осъзнах, че ти си ключът. Ти не можеш да умреш.
— Дотук ми харесва — нямам представа за какво говориш, но започва добре.
— Ами помисли. Това не може да е краят, защото ти не можеш да умреш. Това е всичко.
— Скоро възнамеряваш ли да заговориш смислено?
— Гуен, помниш ли? Тя каза, че трябвало да спася живота ти, нали? Беше непреклонна за това. Само дето аз не съм. Откакто ни прати да търсим Мерик, нито веднъж не съм те спасил. Така че или тя е сбъркала нещо, или ние пропускаме нещо. А както знаем, Гуен никога не греши. Значи пропускаме нещо. И аз зная какво е то. Това е. Тук ти спасявам живота.
— Това е чудесно, но би ли ми казал как ще сториш това?
— Вторият ни план — аз ще бъда диверсията.
— Какво? — каза Ейдриън, чувствайки се сякаш Ройс го е зашлевил.
— Аз ще привлека вниманието на чудовището, точно както Мили стори в Далгрен, а ти ще изтичаш, ще грабнеш меча и ще го убиеш. Не зная защо не съм се сетил по-рано. Всичко се подрежда.
— Помниш какво се случи на Мили, нали?
— Да — рече семпло той. Едничката отронила се дума в мрака звучеше като присъда. — Но не разбираш ли? Това се очаква да сторя. Дори обмислях дали това не е причината, заради която тя умря. Може би Гуен е знаела всичко. Знаела е, че не можем да заживеем заедно, защото трябва да съм тук, за да се принеса в жертва. Може би затова е била на моста онази нощ — може би е умряла заради мен — или по-скоро заради теб и всички останали, но така поне аз бих имал силата да умра за теб.
— Много относително звучи, Ройс.
— Може би.
Пауза.
— Но трябва да е така — продължи крадецът. — Знаем, че тя умееше да вижда напред. Знаем, че познаваше бъдещето. Знаем, че се е подготвяла и че каза, че съм щял да ти спася живота. Знаела е, че без мен ще умреш, а от смъртта ти биха произтекли ужасни неща. Така че ако те спася сега, ще имаме шанс да вземем рога.
— Ами ако бъдещето се е променило? Ако преждевременно сме направили нещо, което е променило хода на времето?
— Не мисля, че нещата стават така. Не мисля, че можеш да промениш бъдещето. Ако можеше, тя щеше да види това.
— Не зная — отвърна Ейдриън, изпитвайки затруднение да обсъжда рационално ползите от самоубийството на Ройс.
— Добре, да го кажем така — каза крадецът. — Можеш ли да измислиш някакъв начин да избягаме?
Ейдриън бе започнал да се чувства леко лошо, въздухът се дишаше по-трудно от преди.
— Значи планът ти е да му отвлечеш вниманието и да го заглавичкваш, докато търча да взема меча.
— Да, вземаш меча и го убиваш. Мисля, че мога да ти спечеля поне две минути, най-много пет. Повече от това просто би било нереално. След пет минути отскачане ще се изморя, а то ще се раздразни достатъчно, за да използва огън. Това не мога да избегна. Но дори и две минути са предостатъчно време да прекосиш залата и да намериш меча.
— А ако е заключено?
— Не е. Видях, когато издърпвах Гаунт. Отворено е. Ейдриън, знаеш, че съм прав. Пък и не мисля само за теб. Още петима други ще умрат, освен ако не направя това. Естествено, те не означават толкова за мен, но зная, че за теб това има значение.
— И си сигурен, че искаш да го направиш?
— Искам да го направя за Гуен. Ейдриън, какво друго ми е останало да живея? Мога само да изпълня последната ѝ молба. Това е всичко. След като го сторя…
Ейдриън затвори очи и отпусна глава върху стената с глух удар. Зад очите главата му пулсираше.
— Знаеш, че съм прав — каза крадецът.
— Какво искаш? Искаш да река: „Ура, благодаря ти, друже, че ни спаси“?
— Нищо не искам, само ти да оцелееш — ти и останалите — дори Магнус и Гаунт. Това бих могъл да ти дам и е единственото нещо, което бих могъл да дам на нея. Ако успея да те спася и ти вземеш глупавия рог, който ще спаси всички, това ще придаде на смъртта ѝ някакъв смисъл — на моята също. Това е повече, отколкото и двамата бихме могли да се надяваме — проститутка и крадец да спасят света — не е лоша епитафия. Разбираш правотата ми, нали?
Ейдриън отпусна глава ѝ се взря в мрака.