Каза това без да се обръща, без да я поглежда.
— Разбира се — чу я да казва с напрегнат глас, едва отронил се от гърлото ѝ.
Всички зачакаха, взирайки се в тъмната стая, вслушвайки се напрегнато. Ейдриън напрягаше очи, опитвайки се да отгатне къде се намира партньорът му или чудовището.
— Ейдриън, аз… — започна Ариста шепнешком и той усети ръка да го докосва по гърба.
— Насам, чудовище! — изкрещя Ройс и гласът му отекна из чернотата, препратен от далечните стени. — Ела ме хвани, преди да съм намерил меча с името ти и да съм го забил в жалкото ти подобие на сърце!
Ройс гледаше как робата на Ариста засиява, изпълвайки стаята с бяла светлина при звука на гласа му. Изобщо не бе толкова ярка, колкото преди, но сиянието бе достатъчно да открои отсрещната стена, отворената врата и огромния звяр в средата на помещението.
Гиларабринът гледаше право в него. Ройс се приготви, опитвайки се да отгатне дали чудовището ще атакува с паст, или с лапа.
Колко ли е бързо? За колко време може да стопи разстоянието помежду ни? Ройс се бе отдалечил достатъчно, така че на звяра щяха да са необходими поне десет крачки, за да го достигне. Чудеше се дали големината се отразява на бързината му. Припомни си, че това не бе реално създание. Беше магия, вероятно не се подчиняваше на същите последователности. Бе възможно да тича като малък гущер или да се стрелва като змия. Стоеше напрегнат, премествайки тежестта си в очакване на атаката.
— Хайде де — изкрещя той. — Влязъл съм в калпавата ти стая. Знаеш, че ме искаш.
Чудовището направи една бавна крачка към него, после още една.
— Върви! — изкрещя Ройс.
Ейдриън се втурна. Бе направил пет крачки, когато звярът се извъртя към него. Боецът моментално спря и се хвърли на земята, когато голямата глава се стрелна отгоре му с удивителна скорост.
— Върни се! — изпищя Ариста.
Ройс притича напред.
— Тук съм! Глупава буца — викна той, размахвайки ръце над главата си.
Гиларабринът не му обърна внимание и подгони Ейдриън, който отстъпваше към светлината на Ариста, чиято роба още веднъж засия по-силно.
— Гиларабрин! — повика Ройс. Звярът спря. — Насам, магическа сланино. Какво, не ме ли харесваш? Прекалено кльощав ли съм за теб?
Чудовището погледна към крадеца, но не се махна от вратата.
— Мили Мар! — възкликна объркано Ройс.
— Минит Дар — отвърна Гиларабринът. Гласът му отекна в помещението като гръм.
— То говори — смаяно рече крадецът.
— Да. Те говорят на старореч — долетя гласът на Ариста.
— Какво каза?
— Не съм сигурна, не владея добре езика. Май каза „Липсва разбиране“, но не съм сигурна — изкрещя тя.
— Аз съм — гласът на Майрън долиташе от мрака. — Каза: „Не разбирам.“
— Какво не разбира?
— Ройс не може да чуе свиването на рамене, Майрън — рече Ейдриън.
— Не зная — отвърна монахът.
— Попитай го — предложи Ариста.
Настъпи пауза, сетне Майрън заговори отново:
— Бинит мон ерие, минит дар?
Създанието не му обърна внимание и продължи да се взира в Ройс.
— Може би не те чу.
Майрън изкрещя по-силно. Звярът пак го игнорира, продължавайки да фиксира Ройс с очи.
— Мили Мар — отново каза Ройс.
— Минит Дар — отвърна гиларабринът.
— Това е! — изкрещя Майрън. — Милимар! Милимар означава гладен на старореч.
— Да, точно така — потвърди Ариста. — Но то изглежда чува само Ройс. Може би… Разбира се! — викна принцесата. — Точно като в Авемпарта! Кажи му нещо на старореч, задай му въпрос. Кажи: „Ере ен кир абенитий?“
— Ере ен кир абенитий? — повтори Ройс.
— Мон бир истанирт пор бон де хавен ер мейн — отговори гиларабринът.
— Какво казах аз — и какво каза той?
— Ти го попита за името му, а то ти отговори… — Ариста се запъна.
— Каза — продължи Майрън — „Името ми е написано върху създалия ме меч.“
— Можеш да говориш с него, Ройс! — каза Ариста.
— Отлично, но защо не ме яде?
— Добър въпрос — отвърна принцесата. — Но нека не го питаме това. Няма смисъл да му даваме идеи.
Ройс пристъпи напред. Гиларабринът не помръдна. Крадецът направи още една стъпка, и още една, стъпвайки напрегнато. Знаеше, че звярът е умен и че това бе точно типа номер, който можеше да използва, за да приспи бдителността му. Нова стъпка, сетне още една. Вече бе в обсег, но гиларабринът не помръдна.