— Какво пише, Майрън? — запита Ройс.
— „Тук лежи Нифрон Велики, първият император на Елан, спасител на людете.“
— Ето — рече Магнус. — Първият император е вътре.
Ройс пристъпи напред. Вратата бе изсечена от камък. Редица каменни зъбци я придържаха затворена. До нея на стената имаше лост. Крадецът го дръпна и зъбците с гръмко стържене освободиха вратата.
С внимателно бутване Ройс отвори гробницата на Новрон.
Ейдриън издигна високо фенера. Ройс влезе първи. Партньорът му го последва, придружаван от Ариста, чиято роба спомагаше за осветяването на помещението. Първото забелязано от Ейдриън нещо бяха двете слонски бивни от двете страни на вратата, поставени така, че да оформят арка. Колони от черен мрамор поддържаха четирите ъгъла на гробницата, а пространството между тях бе изпълнено със съкровища.
Имаше златни столове и маси, огромни сандъци и кутии. От едната страна стоеше колесница от чисто злато, а в другата — изящно изсечена лодка. Редица копия обгръщаха едната стена, ред щитове отсрещната. Статуи на хора и животни от злато и сребро, инкрустирани със скъпоценни камъни, стояха на мълчалив пост. В центъра на стаята, издигнат на висок пиедестал, лежеше огромен алабастров саркофаг. По него бяха изписани сцени, подобни на тези по стените — съвет, битка и война. Никъде не присъстваше сцената на коронясването от Марибор, което на Ейдриън се видя странно, тъй като тя бе неотменна във всяка църква.
— Това е — промърмори Моувин възхитено. — Открихме я, гробницата на самия Новрон — графът докосна колесницата, ухилен широко. — Мислите ли, че е била негова? С нея ли е препускал в бой?
— Съмнявам се — отговори Ейдриън. — Златото е малко тежичко за конете.
Ариста пристъпи напред, очите ѝ диреха.
— Как точно изглежда рогът? — запита Ройс.
— Не зная точно — отговори тя. — Но мисля, че е в ковчега. Всъщност зная, че е там. Есрахаддон го е оставил там за Неврик. Трябва да го отворим.
Магнус подпъхна длетото си под каменния капак, а Ейдриън, Гаунт и Моувин заеха позиции наоколо. Майрън държеше фенера високо. Джуджето удари с чука си. Мъжете повдигнаха капака.
Вътре лежеше ковчег. Излян от чисто злато, беше оформен като снага. Капакът му изобразяваше лице, ръце и одежди. Взираха се в изображението на малък строен мъж с наклонени очи и издадени скули, който носеше сложно украсен шлем.
— Не разбирам — каза Гаунт. — Какво… какво е това?
— Просто ковчег — рече Моувин. — Украшение. Трябва да отворим и него.
Ловките джуджешки пръсти откриха ключалки и ги освободиха. Мъжете вдигнаха и този капак. Сетне всички надникнаха. Пред тях лежаха останките на Новрон Велики.
Ейдриън очакваше купчина крехки гнили кости, може би дори прах, а вместо това откриха тяло с кожа, коса и дрехи. Тъканта беше сива и толкова прогнила, че дъхът им я караше да се разпада. Кожата още бе непокътната, но беше суха и тъмна като опушено говеждо. Очите ги нямаше, бяха останали само кухини, но трупът бе изключително запазен.
— Как е възможно? — попита Гаунт.
— Удивително — рече Майрън.
— Наистина — вмъкна Магнус.
— Не може да бъде — обяви Моувин.
Ейдриън възхитено гледаше лицето. Подобно на изобразеното на капака, то бе с деликатни черти, със специфични очи и изострени уши, които не можеха да бъдат сбъркани. Ръцете бяха елегантни, с дълги тънки пръсти, все още украсени с три пръстена — един златен, един сребърен и един от черен камък. Бяха сключени над метална кутия, върху която бяха издълбани думите:
За Неврик
от Есрахаддон
— Внимателно — каза Ройс, оглеждайки ръцете.
— Там има нещо — каза му Ариста. — Усещам магия.
— Би трябвало, ако там е рогът, нали? — попита Ейдриън.
— Не рогът. Нещо по кутията — някакво заклинание.
— Вероятно ще убие всеки друг, освен наследника — предположи Магнус.
Всички погледнаха към Гаунт.
— Не мога ли просто да я побутна с пръчка или нещо от сорта? — запита той.
— Есрахаддон не би оставил нищо, което да те нарани — каза му принцесата. — Хайде, вземи я. Би могло да се каже, че я е оставил за теб.
Гаунт хвана медальона си и го потърка, сетне се пресегна и сграбчи кутията, измъквайки я от ръцете на Новрон.
Стенни свещници засияха със син пламък. Леден бриз повя из гробницата и Гаунт изпусна кутията.
— Добре дошъл, Неврик, стари приятелю — рече глас. Всички сепнато се обърнаха към изображението на Есрахаддон. Носеше същата роба, в която Ариста бе облечена, само дето беше снежнобяла. Изглеждаше по същия начин, както когато Ейдриън го бе видял за последно в Ратибор. — Щом твоите уши чуват тези думи, значи сянката на злото е избягала и ти си император. Ще ми се да знаех дали Джериш стои край теб. Ако сънищата пребивават в смъртните сфери, отдавам му онова, което отдръпнах през живота си — благодарност, възхищение, обич.