— Опетнила ръцете ми, кръвта на невинните дамгосва душата ми с такова престъпление, че портите на прощението са вовеки затворени. Грехът ми разтърси камък и разкъса плът. Аз бях този, що разруши обичния ни дом. Макар сега да се говори за това да е глупаво, искрата вече бе подпалена. Вече няма връщане. Че нито едничък дъх няма да се отрони от цензарски или тешлорски устни утре. Злината им със себе си ще взема, срушавайки заплахата, поглъщайки нощта, че ти да можеш да крачиш под слънцето на един по-добър ден.
— Убеден стоя, тук сред тези светени стени на бащината ти разплата и мрачния отдих на дедите ти, убеден, че Моуиндули е още жив. Шепотът им на стон се превръща, дорде очите ми се спират на убийство, останало неотмъстено за две хилядолетия. Гнусен е духът, тормозещ тези стени, че отвъд представа се простира бездната на покварата му. И половината не сме съзнавали! Отритнат и от рог, и от бог, врагът смята със замисъл закона да избегне. Процеп е открил той и започнал да се просмуква, че нищо не ще запречва пътя му, оцелее ли трижди по хиляда години. Сега се отправям да се погрижа да не стане туй. Майстор много над моето изкуство е той, но то ще го довърши. Враг за да убия, враг трябва да стана. Убиец на хиляди ще бъда дамгосан, но приемам това като цената, нужна да се плати за удушаването на пламъка, който е жаден да погълне всичко.
— Рогът е твой. Пази го добре. Предай го на децата си с благословия и предупреждение за деня на предизвикателство край Авемпарта. Нека Джериш бъде твой покровител — тайните на Инстария остават нишката, на която виси цялата надежда.
— На добър час, сине имперски, императоре мой, ученико мой, приятелю. Знай, че се изправям срещу Моуиндули горд да умра, та ти да живееш. Нека се гордея с теб — бъди достоен водител.
Образът на Есрахаддон изчезна толкова бързо, както се беше и появил. Пламъците в свещниците угаснаха, оставяйки единствено светлината на фенера да разпъжда тъмнината.
— Всички ли го чуха? Ще ми се да имах нещо да го запиша — каза Ейдриън. Сетне, забелязвайки Майрън, той се усмихна. — Всъщност разполагаме с нещо по-добро.
Ройс коленичи и изследва внимателно кутията. Нямаше ключалка и той внимателно повдигна капака. Вътре имаше рог на овен. Беше неукрасен, нямаше злато, сребро, скъпоценни камъни или кадифе. Но бе покрит с множество маркировки, обгърнали повърхността — буквите на език, който не можеше да чете, но разпознаваше.
— Не е кой знае какво — отбеляза Магнус.
Крадецът постави рога обратно в кутията.
— Какво означава всичко това? — попита Моувин. Изглеждайки натъжен, той се настани на един златен стол насред купчините съкровища. Очите му обхождаха гробницата, дирейки.
— Новрон е бил елф — каза Ройс. — Чистокръвен елф.
— Първият истински император, спасителят на човечеството, дори не е бил човек? — промърмори Магнус.
— Как е възможно това? — запита Моувин. — Воювал е срещу елфите. Новрон победил елфите!
— Легендите разказват за влюбването му в Персефона. Може би го е направил от любов — предположи Майрън, докато обхождаше помещението, оглеждайки предметите.
— Тогава Тешилор и Цензилор също са били елфи? — рече Ейдриън. — Дори може да са били братята на Новрон.
— Това обяснява малкия брой саркофази — изтъкна Майрън. — Поколенията са се сменяли по-рядко. О! И старореч не е никакъв стар език — това е елфически. Майчиният език на първия император. Представете си. Езикът на църквата не е близък до елфически… а е елфически.
— Затова Траник е разрушавал главите на статуите — каза Ройс. — Изобразявали са императора, може би и Цензилор и Тешилор.
— Но как се е случило? — запита Моувин. — Как може един елф да е император? Трябва да е някаква грешка! Новрон е синът на Марибор, изпратен да ни спаси от елфите — елфите са…
— Да? — запита Ройс.
— Е, не зная — каза графът, поклащайки глава. — Но нещата не би трябвало да стоят така.
— Църквата не е искала да се знае — каза Ройс. — Затова са заключили Едмънд Хол. Знаели са. Салдур е знаел, Етелред е знаел, Брага е знаел…
— Брага! — възкликна Ариста. — Това е имал предвид. Преди да умре, спомена нещо за мен и Олрик — че не сме били хора, нещо за допускането на мръсотията да управлява. Мислел е, че сме елфи! Или че поне имаме известна елфическа кръв. Ако Есендънови бяха потомци на Новрон, наистина щеше да е така. Това е тайната — затова са преследвали наследника. Църквата се е опитвала да унищожи рода на Новрон, така че елфите вече да не управляват човечеството. Това се е опитвал да стори Венлин. Така е успял да спечели на своя страна тешлорските рицари и цензарите — за благото на човечеството — да ги отърве от елфическото владетелство.