Персепликуис

— Инстария — промърмори Майрън откъм ъгъла, където гледаше към очукан щит, окачен на видно място.

— Какво? — попита Ейдриън.

— Гравировката на този щит — рече монахът. — Принадлежат на елфическия род Инстария, воините. Новрон е принадлежал към него.

Ариста попита:

— Защо Новрон се е сражавал със собствения си народ?

— Нищо от това няма значение — каза им Гаунт. — Все още сме в капан. Освен ако някой от вас не е зърнал врата, която на мен е убягнала. Тази пълна със съкровища гробница е задънена улица, освен ако надуването му не стори нещо.

Гаунт сведе очи към рога.

— Не, почакай! — изкрещя Ариста, но вече бе твърде късно.

Всички потръпнаха, докато Гаунт издигаше рога към устните си и го надуваше.

* * *

Нищо не се случи.

Рогът дори не издаде звук. Само лицето на Дигън почервеня, бузите му се издуха безшумно, сякаш изпълняваше пантомима на тромпетист. Погледна надолу, объркан. Примижа срещу мундщука и го огледа. Бръкна с малкия си пръст и го завъртя насам-натам, сетне опита да го надуе отново. Нищо. Надуваше отново и отново, докато накрая не го захвърли отвратен на пода. Без да продума отиде до колесницата и седна край нея, опирайки се на колелото със златни спици.

Ариста вдигна инструмента и го повъртя из ръцете си. Беше обикновен рог, дълъг малко над фут, с приятна извивка. Беше тъмен, почти черен в близост до върха, но чернотата бързо преливаше в по-светли тонове, за да стигне до почти бяло в широкия край. Няколко пръстена издълбани маркировки го обгръщаха. Нищо специално. Просто изглеждаше стар.

— Майрън? — повика го тя и монахът вдигна очи. — Можеш ли да разчетеш нещо от това?

Майрън доближи рога до фенера и се взря.

— Старореч е — или по-скоро елфически.

Присви очи, носът и устата му потрепваха, докато пръстите му въртяха рога.

— Аха!

— Какво?

— Пише: „Надуй ме, сине на Феррол, за спор с вражески водител, с гласа ми ще го предизвикаш, а не на меча със страните.“

— И какво означава това? — запита Моувин.

Майрън сви рамене.

— Това ли е всичко? — поинтересува се Ариста.

— Не, има и още. Чуйте:

Дар съм аз, на Феррол от ръката,
с ред да бъде хаосът заменен.
Крал не ще умре, тиран не би посечен
без призвука, изпят от мен.

Проклета да е тихата ръка, издигната
противо братята си вовеков.
На светлина и мрак обричане
е данът строг, коварен и суров.

Дъхът на устните ми да оповести
та вси предизвиканието да чуват:
стремежът ти към царственик-престол,
да се сберат, но без да се страхуват.

Но веднъж на хиляди по три,
ако при смърт не зарева,
без спор към гибел ще върви
род, ставен на смъртта.

При звук светликът ще се скрие
и с изгрева на новий ден
борба ще почне, ще се бият —
дорде единият бъде победен.

Имат двамата закрила
откъм божията ръка;
сплашва ги сал чужда сила:
кост и мечът на врага.

Някой — друг щом предизвика,
дланта Феррол разпростира,
щитва претендент, бранител,
ала взаимна смърт не спира.

Битката е край за някой,
о друг ще бъде всекиго запял,
че с края на борбата
другият ще стане крал.

— Това не е никакво оръжие — рече Ейдриън. — Просто рог. Използва се за предизвикване на единоборство, като хвърлянето на ръкавица или удрянето на шамар. Майрън, помниш ли как ни разказваше, че в миналото елфите се сражавали помежду си. Това трябва да е било разрешението, така елфите са определяли кой да ги ръководи. Казва, че имат право да предизвикат само веднъж на… как беше? Хиляда и три години?

— Всъщност мисля, че означава на всеки три хиляди години.

— Добре. Новрон трябва да го е използвал, за да предизвика краля на елфите на единоборство. Спечелил е, с което е станал владетел на хора и елфи.

— Не виждам с какво ни помага това — каза Гаунт. — Защо си губихме времето да идваме дотук? Как ще спре това елфическата армия?