Внезапно на Ейдриън му стана горещо, досадни мравки плъзнаха по кожата му.
— Впрочем тя е много красива.
Ейдриън се взираше в нея.
— Но името ѝ не е наистина Емералд, нали? Чух някой да я нарича така.
— Емералд? Мислите, че говоря за…
— А не е ли така? — изглеждаше посрамена и внимателно продължи. — Видях те да я целуваш, когато потегляхме.
Ейдриън се изкикоти.
— Името ѝ е Фалина и тя е добро момиче, но не, нямам предвид нея. Жената, за която говоря, по нищо не прилича на нея.
— О — тихо каза принцесата. — И защо никога не си ѝ споделил чувствата си?
— Имам списък — той потупа ризата си с ръце, опитвайки се да бъде забавен, но се чувстваше глупаво.
Тя му се усмихна. Той харесваше да вижда усмивката ѝ.
— Не, наистина — защо?
— Не се шегувам. Наистина имам списък. И то не е завършен. Непрекъснато добавям нови причини. Вече са твърде много.
— Кажи няколко.
— Главната е, че тя е благородничка.
— О, разбирам — мрачно рече тя. — Но не е невъзможно. Зависи от момичето, разбира се, но благородни дами са вземали съпрузи от простолюдието и преди. Не е нещо нечувано.
— Богати търговци да, но колко дами познавате, които са избягали с обикновен крадец?
— В никакъв случай не си обикновен крадец — смъмри го строго тя. — Но виждам какво имаш предвид. Прав си, че има малко благороднички, които биха игнорирали простолюдния произход и непочтената кариера. Като Ленар Пикъринг например — или не е тя?
Принцесата потръпна леко.
— Не, не е Ленар.
— Добре — тя отдъхна, престорено обърсвайки чело. — Не ме разбирай погрешно, обичам Ленар като сестра, но тя не е за теб.
— Зная.
— Но все пак има жени, дори благороднички, които биха били привлечени от престъпници. Чуват историите за дързостта и се заинтригуват — лично съм ставала свидетел.
— А задълженията? Дори и да искат, не биха могли да загърбят отговорността си. Говорим за титли и земи все пак.
— И това е така.
— Това ли не ви позволи да се омъжите? — попита той.
— На мен? О, мили Марибор, не — тя се усмихна. — Сигурна съм, че Олрик искаше да ме омъжи за мнозина въздигнати съюзници именно по тази причина. Ако баща ми не беше убит, убедена съм, че щях да бъда дадена на принц Рудолф от Олбърн — тя потръпна драматично. — За щастие Олрик бе добър — никога не бих го очаквала от него, когато беше по-млад. Но той не ме принуди. Не се сещам за други, които биха сторили същото.
— Защо тогава?
— Защо не съм се омъжила ли? — тя се изсмя леко стеснено. — Може да ти се стори странно, Ейдриън, предвид цялата ми неземна красота и прочие, но Емъри беше първият мъж, който прояви интерес към мен. Поне той беше първият, който ми го каза. Не съм като Ленар или Аленда. Не привличам мъжете, а и всички онези приказки за вещерство също не помагат. Не, Емъри беше първият — и честно мисля, че ако ме беше опознал по-добре, щеше да си промени мнението. Не живя достатъчно дълго да разбере, че това бе само увлечение. Беше същото и с Хилфред.
Тя спря и погледна настрани, потъвайки в тъга.
— Предполагам трябва да съм щастлива, че толкова малко мъже са показвали интерес към мен, иначе ръцете ми щяха да са до лактите в кръв.
— Не разбирам.
— Само Емъри и Хилфред изразиха чувствата си към мен — тя се поколеба за миг. — И двамата умряха след по-малко от седмица.
— Вината не е ваша.
— Моя идея беше да вдигнем бунта, който докара смъртта на Емъри, а планът ми за спасяването на Гаунт уби Хилфред. Моите планове — винаги моите планове.
— Емъри щеше да умре на площада, ако не бяхте вие.
— А Хилфред? — изсмя се горчиво тя.
— Той е направил избор, точно както и вие. Сигурен съм, че е знаел рисковете. Не е по ваша вина.
— Все още се чувствам прокълната. Сякаш не съм орисана да бъда щастлива.
Той си помисли, че тя ще продължи да говори, затова зачака. Няколко минути седяха мълчаливо. Ейдриън я гледаше как затваря очи. Той си пое пореден дъх. Ставаше по-трудно, отколкото бе очаквал.
— Истинската причина никога да не ѝ кажа — продължи Ейдриън, като му се струваше, че собственият му глас звучи странно, в нетипична за него тоналност, — ако трябва да бъда честен със себе си, е, че се страхувам.
Тя извъртя глава, за да го погледна косо.
— Изплашен? Ти? Наистина?
— Предполагам ме е страх, че тя ще ми се изсмее. Или още по-лошо, ще се ядоса и ще ме намрази. Това е най-лошото, което може да ми се случи — да ме намрази. Не съм сигурен, че ще го преживея. Влюбен съм много силно в нея. По-скоро бих предпочел да ме разкъсат с коне, отколкото да живея с мисълта за нейната ненавист към мен.