Видя как раменете на Ариста се отпуснаха. Очите ѝ се отклониха от лицето му, а устните ѝ се притиснаха една към друга.
— Късметлийка е. Срамота, че не е тук сега. В този момент няма какво да губиш. Това би ти дало смелостта да ѝ кажеш, знаейки, че ако тя те мрази, няма да се наложи да понасяш болката дълго.
Ейдриън кимна и се усмихна.
Ариста пое дъх и седна.
— Познавам ли я? — отново потръпна, сякаш очакваше да бъде ударена.
Ейдриън въздъхна тежко.
— Какво? — попита тя. — Познавам я, нали? Досега щеше да си ми казал името ѝ, ако не бях. Хайде де. В настоящия момент няма особена полза да пазиш тайна.
— Точно това е — каза той. — Причината да си мисля всичко това е…
Спря, поглеждайки в очите ѝ. Бяха като езера, в които се приготвяше да скочи, без предварително да е установил температурата на водата. Приготви се за шока.
— Нещото, за което съжалявам най-много през живота си, е и единственото нещо, което мога да променя, преди той да свърши.
Ариста присви очи. Леко наклони глава — както би направило куче, ако чуе необичаен шум.
— Но как ще…
Тя спря.
Устата ѝ се затвори и се взря в него без да говори, без да помръдва. Не беше сигурен и дали тя диша.
Долната ѝ устна бавно започна да трепери. Потръпването се зароди там, за да плъзне надолу по врата към раменете ѝ, разтърсвайки снагата така, че косите ѝ се залюляха. Сълзи потекоха по страните ѝ. Все още не заговаряше, все още не помръдваше, но робата промени цвета си от синьо на яркочервено, заливайки и двама им със светлина.
Какво означава това?
— Ариста? — нервно запита той. Изражението на лицето ѝ бе неразгадаемо.
Страх? Шок? Разкаяние? Какво?
Отчаяно трябваше да узнае. Току-що се бе хвърлил в пропаст, а не можеше да види дъното.
— Разстроена ли сте? — попита той. — Моля ви, не се ядосвайте — не ме мразете. Не искам да умра така. Точно затова не казвах нищо. Страхувах се, че…
Пръстите ѝ докоснаха устните му и нежно ги затвориха.
— Шт — успя да промълви тя, като продължаваше да плаче — сълзите все не напускаха лицето ѝ.
Взе ръцете му в своите и стисна.
— Не те мразя — прошепна тя. — Просто…
Принцесата прехапа устна.
— Какво? — отчаяно промълви Ейдриън, очите му широко разтворени, опитвайки се да види всичко, дирейки някаква догадка. Измъчваше го нарочно — той знаеше това.
— Ще прозвучи наистина глупаво — каза му тя, бавно поклащайки глава.
— Не ме интересува — кажете го. Каквото и да е, просто го изречете!
— Аз… — тя се засмя. — Не мисля, че през живота си съм била по-щастлива.
Беше негов ред да се взира. Устата му се отвори, но умът не можеше да предостави думи. Бе потънал в очите ѝ и осъзна, че отново може да диша.
— Ако знаеше, че аз… Колко много се надявах… — тя сведе глава и косата скри лицето ѝ. — Никога не съм си мислила, че виждаш в мен нещо различно от… работа.
Тя повдигна глава и подсмъркна.
— А и начинът, по който двамата с Ройс говорехте за благородниците…
Ейдриън установи, че сърцето му бие отново. Блъскаше в гърдите му. А въпреки хладината в подземието, ризата му бе мокра от пот. Ръцете му трепереха.
— Ще умрем тук — каза му тя и рязко започна да се смее. — Но внезапно вече не ме интересува. Не съм си представяла, че мога да бъда толкова щастлива.
Това го накара също да се засмее. Някъде в него облекчението и радостта се смесваха и го опияняваха по-силно от всякакъв алкохол. Чувстваше се пиян, замаян и — повече от когато и да било — жив.
— Чувствам се… чувствам се толкова… — тя изглеждаше посрамена.
— Какво? — запита той, обърсвайки сълзите от бузите ѝ.
— Сякаш вече не съм заровена в гробница. Сякаш… като че ли съм се прибрала у дома.
— За първи път — добави той.
— Да — рече тя. И сълзите потекоха отново.
Той се протегна. Тя падна в обятията му и той обви ръце около нея. Беше толкова дребна. Винаги бе представлявала такава сила, че той не си представяше, че може да е толкова нежна — толкова крехка. Сега вече Ейдриън можеше и да умре. Отпусна глава на камъка, изпълвайки дробовете си с въздух, чувствайки чудното усещане на главата ѝ върху гърдите си.
Тогава чуха камъните да се тресат.
Никой не виждаше нищо, затова се събраха около светлината на Ариста, когато двамата с Ейдриън излязоха от нишата. Ярко моравото се промени в бяло, таксувайки лицата им с призрачен отблясък в замяна на прогонването на мрака.