— Гхазел — колко мило — мрачно каза Ейдриън. — Изчакали са.
Тунелът приключваше в огромния коридор с брони и украсени стени, по който бяха преминали на идване. Беше достатъчно голям за гиларабрина, от когото нямаше и следа.
— Къде е домашният ти любимец, Ройс?
Той сви рамене.
— Може би трябва да му взема каишка.
— Ти какво му каза да направи? — попита Моувин.
— Това е въпросът… не зная точно. Надявам се да съм му казал да разчисти пътя от отломките и площада от гоблините, но кой знае какво съм изрекъл? Може да съм му заръчал да разчисти света от благоприличие и стражници.
Магнус и Моувин се изкикотиха. Дори Ейдриън се усмихна. Тогава Майрън заговори.
— Не се шегува. Всъщност точно това каза първия път, когато ми повтори фразата. И то ако аз съм разбрал правилно.
Писъци и викове долетяха до празния коридор. Ейдриън и Моувин изтеглиха оръжия. Изчакаха за момент, но последва тишина.
Ройс сви рамене и ги поведе напред, неизменно крачейки на няколко фута пред останалите. Главата му се извърташе. Винаги бе напомнял на Ейдриън на катерица с наострени уши. Крадецът имаше същото припряно-нервно поведение.
Минаха покрай вратата на тронната зала, украсеният вход все още бе затворен. Ройс спря, вдигайки ръка и накланяйки глава. Останалите също го чуха. Рог, барабани, викове, писъци — всичко това долиташе някъде пред тях — слабо и приглушено.
— Кръв — вметна Ройс, посочвайки напред.
С приближаването на Ариста можаха да видят голямо петно на отсрещната стена, което все още капеше. Дузина стрели бяха пръснати наоколо, наподобяващи разпилени след буря клонки.
В края на коридора се издигаше нов гиларабринов тунел. През него нахлуваше свеж въздух. Пътниците поеха нагоре. Когато достигнаха края, Ройс им даде знак да изчакат и подаде глава, преди да им помаха, че могат да излизат. Излязоха на площада между Цензариума и каквото Ариста беше оставила от Тешлорската зала. В средата, където преди се издигаше фонтана, стоеше гиларабринът, натопил лапи в плитко езерце кръв, мързеливо поклащайки опашка, мляскаво припляскваща в земята. Камари мъртви гоблини бяха отрупали площада, оформяйки купчини, които се издигаха като мрачни преспи отвъд светлината на Ариста. Мечове, лъкове, украшения за глава, ноктести ръце и глави се валяха по земята в страховит натюрморт.
— Трябва да има стотици тела — прошепна Моувин.
— И това са онези, които не е изяло — добави Магнус.
— Безопасно ли е? — обърна се Ейдриън към партньора си, поглеждайки към гиларабрина.
— Би трябвало.
— Би трябвало?
Ройс му се ухили зловещо.
— Ако не беше, отдавна да сме мъртви — изтъкна принцесата.
— Чу я — рече му Ройс.
Обувките им жвакаха из кръвта. Бавно заобиколиха звяра, който остана тих и застинал — като се изключи шаващата опашка.
— Смятам, че е избил всички — обяви Ейдриън. — Гхазел винаги извличат мъртвите си.
— Ще ми се да имах бучка захар или нещо подобно, което да му дам — каза Ройс, гледайки към гиларабрина със симпатия. — Добро момче.
Стигнаха до морето по-бързо, отколкото Ейдриън бе очаквал. Поеха по много по-пряк път, без да е нужно да отбягват гоблините, а и връщанията винаги изглеждаха по-кратки. Никой не спираше, за да се взира в града. Никой нямаше желание да изследва. Нозете им вече не биваха сковавани от неизвестното. Отрядът бе изпълнен с чувство на неотложност, което ги тласкаше напред.
Въпреки продължителните езикови уроци на Майрън, Ройс не бе в състояние да убеди Гили да напусне града. Гиларабринът отказваше да премине лъвовете и Ройс бе принуден да изостави новооткрития си домашен любимец. Изпрати го обратно в Подземието на дните, но не спомена защо.
— Погледнете само! — възкликна Ейдриън, когато пред очите им отново изникна „Предвестник“. Корабът се намираше на същото място, където го бяха оставили, ала не и в същия вид. Издигаше се нова мачта, красиво платно се бе разстлало под реята. По корпуса се виждаха новите дъски, части от каютата също бяха подновени. — Уайът и Елдън не са си губили времето.
— Удивително! — каза Магнус, видимо впечатлен. — И то само двамата.
— Което с Елдън прави по-скоро трима и половина — поправи го Ейдриън.
— И погледнете — продължи джуджето, притичвайки напред към мястото, където редица дъски се издигаха над потопени бъчви и бяха свързани с въжета. — Построили са дори подвижен мост. Отлична изработка, особено като се вземат предвид обстоятелствата.
Магнус първи се качи на борда, следван от Моувин. Ейдриън и Ариста бяха след тях, а Ройс остана на брега, оглеждайки полюшващия се кораб с мрачен поглед.