— Да, но това не е естествено.
— А да накараш камъните да засияят, като ги удряш един в друг, е? — поинтересува се Ейдриън.
— Да — ако си джудже.
Магнус извлече сияние и останалите се насъбраха около огъня, за да ядат. Запасите на всички привършваха, така че се надяваха да излязат на повърхността утре, иначе последната част от пътуването щеше да мине под знака на глада.
— Аха! — възкликна Майрън. Бе разгърнал книгите си близо до камъните, доволен от наличието на четивна светлина.
— Откри правилното произношение на друго име? — запита Ейдриън. — Истинското име на Дигън е Гуайнт?
— Мм? О, не, открих Моуиндули — онзи, за когото споменават Антън Булард и Есрахаддон.
— Открил си го?
— Да, в тази книга. Откакто прочетох последните думи на господин Булард, се опитвам да намеря информация за него. Прецених, че трябва да е прочел за това малко преди да умре. И тъй като това бяха единствените книги в библиотеката, логично беше, че Моуиндули се споменава някъде в тях. Оказа се в последната — „Миграция на народите“ от принцеса Феърлейн. Всъщност представлява пристрастно изложен разказ как кланът Инстария завладял елфическата империя. Но споменава Новрон, рога и Моуиндули.
— Какво пише? — запита Ариста.
— Елфическите родове постоянно воювали, били много кръвожадни и яростни, докато не получили рога.
— Какво пише за Моуиндули?
— О — Майрън изглеждаше посрамен. — Не зная. Още не съм прочел. Само видях името.
— Тогава да замълчим и да оставим човека да чете.
Всички замлъкнаха, наблюдавайки как Майрън плъзга поглед по страниците. Ариста се зачуди дали взирането не го разсейва, но тъй като той бързо отгръщаше страница след страница гъст шрифт, тя осъзна, че нищо не можеше да впечатли монаха, когато пред него има книга.
— О — накрая рече той.
— О — какво? — попита принцесата.
— Зная защо рогът не издаде звук, когато Дигън го наду.
— Е? — запита Ейдриън.
Монахът вдигна поглед.
— Беше прав. Както каза в гробницата, това е рог на предизвикване.
— И?
— Дигън вече е крал. Не може да предизвика себе си, затова рогът не протръби.
— Това какво общо има с Моуиндули? — рече Ариста.
Майрън сви рамене:
— Още чета.
— Би трябвало да сме излезли утре, нали? — обърна се принцесата към Ейдриън, който кимна. — Колко време сме стояли тук?
Боецът показа с жест незнанието си и погледна към Ройс.
Крадецът, приключил оглеждането на обстановката, приседна в сиянието на камъните заедно с останалите, ровейки из раницата си за дажба.
— Поне седмица.
— Какво ще открием горе? — тя зададе въпроса колкото към останалите, толкова и на себе си. — Ако сме закъснели?
— Значи Ули Вермар е царуването на крал — каза Майрън. — Обикновено три хиляди години — очевидно средната продължителност на елфическия живот.
— Наистина? — попита Моувин и хвърли поглед към Ройс. — На колко години си?
— Не чак толкова.
— Помните ли императорите в гробницата? — каза Ариста. — Смесването на човешка и елфическа кръв намалява продължителността на живота.
— Да, но той пак ще надживее всички тук, с изключение може би на Гаунт.
— Защо пък аз? — Гаунт, мрачно ровещ из останките на дажбата си, вдигна глава.
— Ти също си елф.
Гаунт сгримасничи.
— Елф?
— Потомък си на Новрон, нали?
— Но… не искам да съм елф.
— Ще свикнеш — подсмихна му се Ройс.
— А, ето — каза Майрън. — Моуиндули бил член на Миралийт, които били царуващото племе по времето на Новрон — той спря и като повдигна глава, додаде. — Елфите нямат постоянна аристокрация като нас. Племето, към което принадлежи кралят, властва над останалите, но само в продължение на едно поколение — Ули Вермар. Тогава се провежда предизвикателството и ако нов крал спечели трона, неговото племе става новият управленски елит.
— Но не всеки от племето може да предяви предизвикателство към трона, обзалагам се — рече Гаунт. — Пак има наследствена аристокрация сред племената, нали? Винаги има.
— Веднъж да съм съгласен с него — каза Ройс. — Хората може и да се преструват, че се отказват от властта, но действително да я сдадат — това не се случва.
— Технически всеки може да отправи предизвикателство — обясни Майрън. — Но наистина, по традиция това е лидерът на дадено племе. Ала той е избран от рода.
— Интересно — рече Моувин. — Общество без аристокрация, където лидерите биват избирани. Виждаш ли, Гаунт? Наистина си елф.
— Значи някой надува рога, бие се, печели предизвикателството и става крал — каза Ариста. — Очаква се да управлява в продължение на три хиляди години, но какво става, ако умре преди това? При инцидент короната отива при следващия потомък, това е ясно. Но какво се случва, когато кралят няма кръвни близки? Тогава?