Ликувания. Аплодисменти.
Вратата се отвори и Ариста пристъпи вътре. Затвори, сетне опря гръб в дъските, сякаш барикадираше помещението с тяло.
— Откъде се взеха всички те?
— Слуховете се разпространяват — засрамено отвърна Айърс. — Трябва да се връщам зад бара. Не мога да оставя тълпата твърде дълго без нещо да наквасят гърла.
Докато Айърс излизаше, Ейдриън зърна Майнс и останалите момчета да стоят пред прага. Той им махна да влязат. Петимата влязоха в стаята и застанаха до вратата — страхуваха се да пристъпят напред.
— Дойдоха в стаята ни и ни казаха, че долу имало храна, сър — каза Ренуик на Ейдриън. — Но не знаехме къде да идем.
— Седнете на масата — отвърна Ейдриън.
Всички момчета реагираха по еднакъв начин — със смесица от удивление и страх.
— О, няма да се храним заедно със слугите — каза Олрик, карайки момчетата да спрат.
— Има достатъчно столове — изтъкна Ариста.
— Конярчета? Погледни ги. Не само са слуги, но са и деца. Все трябва да има къде да се нахранят.
— Всъщност, ако ми позволите… — заговори високо Ейдриън, изправяйки се и хващайки Майнс, който тъкмо понечваше да се изсули от стаята. — Тези млади хора — продължи боецът, сочейки към Елбрайт, Кайн и Брад — помогнаха за вдигането на хората от Акуеста, които отвориха вратите на армията ви. А Ренуик — Ейдриън посочи към най-възрастния сред момчетата — ми оказа неизмерима помощ като мой оръженосец, докато се преструвах на рицар.
— И все още съм, сър. Не ме интересува какво говорят останалите.
Ейдриън му се усмихна.
— Той също така се сражава в двора на двореца и бе един от първите, озовали се в тъмницата, ако не се лъжа. А този млад мъж — продължи, държейки гърчещото се момче с две ръце — е Майнс. Това дете, както го нарекохте, бе избрано лично от императрицата и изигра ключова роля в свалянето на Етелред и Салдур. Без него сестра ви, Ройс, аз и дори императрицата щяхме отдавна да сме мъртви. О, също така вие и Моувин. Не е лошо като за конярче. Не са ли заслужили с всичко това място на трапезата?
— Да, разбира се, разбира се — бързо рече Олрик, изглеждайки леко засрамен.
Трътлеста жена с къса коса и увиснали бузи пристъпи откъм кухнята, понесла тава с печено агне. Облеклото ѝ се състоеше в сива вълнена рокля и престилка със задължителните петна.
Тя се приближи до масата и рязко спря, оглеждайки присъстващите с разочаровано — дори раздразнено — изражение.
— Трима липсват — рече тя. Пискливият ѝ глас напомни на Ейдриън за скърцаща врата.
— Ще занеса чиния на Ройс. Той… не се чувства добре — обясни Ейдриън.
Ариста го погледна косо.
— Можеш ли да го оставяш сам?
Ейдриън кимна.
— Така мисля. Пък и ако е решил да направи нещо, кой може да го спре.
— Елдън също ще остане в стаята си — вметна Уайът. — Не обича тълпите.
Готвачката кимна. Огромните ѝ гърди, очертани от престилката, увиснали над ръба, заплашваха да блъснат димящото агне. Никой друг не заговори. Накрая тя запита:
— А къде е оня негодник Дигън Гаунт? Не мога да си представя да пропусне безплатна вечеря.
— Негодник? — изненадано каза Ейдриън. — Мислех, че е герой в Ратибор.
— Герой?
Той кимна.
— Да, местно момче, което се отправило да търси щастие, станало пират, а когато се върнало, повело местното освободително движение.
От гърлото на готвачката се изтръгна кикотене. Тя постави тавата и започна да разрязва месото.
Всички се спогледаха.
Уайът сви рамене.
— Не съм запознат с биографията му, но пират не е бил. Това зная.
Готвачката отново се засмя. Този път вдигна ръка пред устните си, което не позволи на кикота да излезе — той трябваше да се задоволи да разклати раменете ѝ.
— Ще споделиш ли шегата, та да се посмеем и ние? — попита Олрик.
— Е, не ми е работата да пръскам слухове — рече тя и артистично прехапа устна. Ръцете ѝ се забавиха и спряха. Вдигна глава и широка усмивка блъсна месестите бузи настрана.
— Добре, ето какво — рече тя, снижавайки глас. — Отраснах само няколко врати от Гаунт — на улица Дигън. Знаете ли, че майка му го е нарекла така, защото това била единствената дума, която можела да чете, виждайки уличната табела толкова години подред?
След като устата ѝ сега работеше, ръцете също не оставаха по-назад, раздавайки порции, без да се интересуват от разлятата мазнина.