Настъпи дълга пауза, сетне тя попита:
— Още ли ме мразиш?
Лицето на Олрик носеше мрачно изражение, но бурята бе отминала.
— Да вървим. Хората чакат.
Той се отправи към вратата. Ариста въздъхна и го последва.
Откриха древния път някъде по средата на утрото. Ройс изглеждаше по-добре и яздеше заедно с Ейдриън в началото на колоната, водейки ги сред тесни пътечки и дори замръзнали реки. Олрик вървеше непосредствено след тях. Ариста изостана. Отново яздеше заедно с Майрън, този път зад колата. Напуснаха обработваемите земи и навлязоха сред пустошта на поля и храсталаци. Не след дълго след навлизането сред гората попаднаха на широк път. Не изглеждаше по същия начин, както когато Ариста бе яздила по него с Етчър. Снегът скриваше паветата и тревите. Ариста спря Принцеса и огледа пътя.
— Прав като копие — промърмори тя.
Монахът я погледна.
— Това е той — рече му тя. — Пътят към Персепликуис. Под този сняг са камъните, положени преди хилядолетие по заповед на Новрон.
Майрън сведе поглед.
— Красиво е — любезно отговори той.
Следваха следите, оставени от вървящата пред тях шейна. Мълчаливо яздеха сред дърветата. Тук мекотата на снега заглушаваше всичко. Звуците на копитата и плъзгачите утихнаха до шепот.
Все така пътуваха без много приказки. Скоро след поемането по пътя Магнус повдигна въпроса за обеда и Ариста със задоволство чу Олрик да отвръща, че ще ядат, когато стигнат Амбертън. Слънцето се бе издигнало над главите им и сенките на дърветата се простираха от другата страна, когато започнаха да се изкачват по стръмен хълм. Загърбвайки сивотата на леса, Ариста видя заснежения връх пред себе си. Върху него се издигаха каменни руини — останките от древния град, надничащи изпод снега. Древни стени, сега потънали почти изцяло в земята, улавяха бледата светлина на късния зимен следобед.
Гроб, помисли си тя и се зачуди как е могла да го пропусне преди. Чувство на тъга и загуба се излъчваше от могилите — сега, когато разбираше какво вижда. Наполовина заровени колони лежаха по хълма, огромни надгробни плочи в гробището на гиганти. Натрошени мраморни стъпала и каменни стени. На хълма имаше само едно дърво — изглеждаше мъртво, но още стоеше — по подобие на останалите руини. Странните форми се издигаха от земята, хвърляйки сини сенки. Гледката беше красива — красива, но тъжна, както езеро може да е красиво, дори и сковано в лед.
Когато достигнаха подножието на хълма, Ройс вдигна ръка да спрат. Слезе от коня и продължи нагоре пеш. Всички зачакаха, вслушвайки се в дрънченето на сбруите, докато животните поклащаха глава, недоволни от спирането.
Връщайки се, той поговори накратко с Ейдриън и Олрик. Братът на Ариста погледна за миг към нея, като че се канеше да ѝ каже нещо или да се допита за съвет. Извърна поглед и отново поеха напред. Ариста се бореше с подтика да отиде напред и да разпита какво става. Бе объркващо да седи в неяснота, наказана в ъгъла като непокорно дете, но за Олрик бе важно да държи юздите. Тя стисна юмруци. Обичаше брат си, но му нямаше доверие, че ще вземе верните решения.
Ейдриън е с него, помисли си тя. Той няма да му позволи да направи нещо глупаво. Слава на Марибор, че Ейдриън беше тук. Той бе единственият, на когото можеше да разчита, единственият, на когото можеше да се довери без страх от обиди. Дори видът на широкия му гръб бе успокояващ.
Изкачиха върха и слязоха от конете.
— Ще обядваме — обяви Олрик. — Майрън, би ли дошъл?
Ройс, Олрик и Майрън говориха няколко минути, докато Ариста седеше на един камък, разсеяно отхапвайки пушено говеждо и тормозейки челюсти. Ибис им бе подготвил и по-добра храна, но тя не беше в настроение. Дъвченето ѝ предоставяше нещо за правене — освен чакането.
Извърна се и видя Елдън да я гледа. Той свенливо отдръпна очи, преструвайки се да търси нещо в раницата си.
— Не му обръщайте внимание, милейди — каза Уайът. — Или предпочитате да ви наричам Ваше Височество?
— Можеш да ме наричаш Ариста — рече тя, гледайки как очите му се разширяват.
— Наистина?
Тя кимна.
— Разбира се.
Той сви рамене.
— Добре тогава, Ариста — изрече думата предпазливо. — Елдън не излиза особено, а когато го прави, то винаги е било на борда на кораб, където няма много жени. Подозирам, че вие сте първата дама, която е виждал отблизо от… е, откакто го познавам. И съм убеден, че сте първата благородничка, която е съзирал.