Тя докосна сплетената си коса и робата.
— Страхувам се, че не съм много добър пример. Не съм лейди Ленар Пикъринг. Дори не съм най-красивата принцеса тук. Това звание принадлежи на кобилата ми. Името ѝ е Принцеса.
Тя се усмихна.
Уайът я изгледа объркано.
— Със сигурност не звучите като благородница. Тоест, звучите, но не го правите.
— Изключително логично, господин Деминтал.
— Ето, виждате ли? Това са думи на принцеса — поставяте ме на мястото ми с изтънченост и грация.
— Както и трябва да прави — рече Ейдриън, появявайки се до нея. — Трябва ли да те държа под око? — запита той Уайът.
— Мислех, че си негов телохранител — Деминтал посочи към колата, където Гаунт се хранеше заедно с джуджето, положили храната си на пейката.
— Това би си помислил човек, нали?
— Какво откри Ройс?
— Следи, но са стари.
— Какви следи?
— Гхазел — вероятно разузнавателен отряд. Изглежда крал Фредрик е бил прав за наводнението. Но все още сме далеч от Вайлън Хилс. Изненадан съм, че са пратили съгледвачи толкова далеч.
Тя кимна замислено.
— А Олрик е натоварил Майрън и Ройс да търсят входа?
— Да, търсят река. Книгата на Хол споменава за река, която се влива в дупка.
— А следите?
— Какво за тях?
— Проследихте ли ги?
— Твърде стари са, за да представляват заплаха. Ройс предположи, че са на повече от седмица.
— Може да не са от Вайлън Хилс. Патриархът каза, че в Персепликуис има гоблини. Проследете следите… те може да ни отведат до входа. И смъкнете Магнус от капрата. Той не е ли експерт по откриването на подземни проходи?
Ейдриън глупаво се взираше в нея.
— Абсолютно права сте.
Понечи да се върне при останалите.
— Ейдриън? — спря го тя.
— Да?
— Не казвай на Олрик, че съм предложила нещо. Кажи, че е било твоя идея.
За секунда той изглеждаше объркан, сетне каза:
— О… да — кимна с разбиране. Закатери се, сетне махна на Уайът. — Хайде, моряко, ти също може да помогнеш.
— Но аз още…
Ейдриън му се подсмихна.
— Добре, добре. Извинете, милейди… Ариста.
Двамата се изкатериха на върха и изчезнаха. Елдън се приближи и седна край принцесата. Бръкна в джоба си и извади нещо, протягайки едрата си длан към нея. Беше фигурка, сръчно издялана във формата на жена. Тя я взе и когато я огледа по-внимателно, осъзна, че изобразява нея. Детайлът бе съвършен, дори разчорлената ѝ коса и Есрахаддоновата роба бяха идеални.
— За вас — чу го да прошепва.
— Красива е, благодаря ти.
Елдън кимна, сетне, изправяйки се, се отдалечи, за да седне сам.
Ариста държеше фигурката, чудейки се кога му е останало време да я направи. Опитваше се да определи дали я е издялал на седлото или миналата нощ, докато останалите са вечеряли.
Майрън се появи от върха на хълма и тя му махна.
— Е, какво казва господин Хол за начина ни на влизане?
Майрън се усмихна комично.
— Няма много, което може да ни е от полза. Но беше начертал хубави диаграми, показващи руините, така че се намираме на правилното място. Що се отнася до влизането, той споменава само някаква дупка. Била наистина дълбока. Започнал да слиза и паднал. Сетне почеркът му става треперлив, записал е само кратки изречения: Паднах в дупка. Няма излизане. Купчината! Ядат всичко! Циклон мрак. Реки. Звезди. Милиони. Лазят, лазят, лазят. Ядат всичко.
— Не звучи особено приятно — отбеляза със саркастична усмивка Ариста.
— Става и по-лошо — рече той. — Близо до подземното море, точно преди да достигне града, среща Ба Ран Гхазел, но не това е най-лошото. Тъкмо успял да стигне до библиотеката, когато…
Разнесе се изсвирване.
— Открихме! — изкрещя Олрик.
Дупката не се намираше на върха на хълма.
Ейдриън бе гледал как Магнус и Ройс откриват прохода, всеки приближаващ се към него от различна посока. Ройс следваше следите на Гхазел, а Магнус следваше звука на земята, както се изрази. Заедно стигнаха гърба на склона, където той ставаше стръмен и опасен. Няколко дръвчета и туфа бодливи храсталаци обгръщаха нещо, приличащо на долчинка. Единствено далечното ехо на течаща вода издаваше същинския ѝ характер.
— Хлъзгаво изглежда — рече Моувин, когато всички се насъбраха на заледения връх. — Кой ще е първи?
Преди някой да е успял да отговори, Ройс се появи, нарамил тежко въже, оборудван с катераческите си принадлежности. От дланите му стърчаха месингови нокти, които му помагаха да се закрепя. Ейдриън му помогна да заеме позиция, сетне Ройс легна по корем и бавно залази напред, оставяйки диря в снега.