Ройс се хлъзна. Опита се да се закрепи, но срещна само сняг. Набра скорост като шейна и Ейдриън заопъва въжето. Тогава Ройс се заби в храсталаците и изчезна. Моувин се присъедини към Ейдриън на въжето, което сега бе опънато като тетива.
— Вземи края — нареди Ейдриън. — Вържи го за дървото.
Магнус понечи да вземе въжето.
— Не, не ти! — изкрещя Ейдриън и джуджето се намръщи. Боецът погледна към следващия най-близък. — Уайът, ще вържеш ли края?
Морякът вдигна въжето и го привърза около брезата.
— Как си, Ройс? — викна Ейдриън.
— Вися — отвърна крадецът. — Тук е много хлъзгаво. Отпусни ме.
Стояха в кръг, всеки застанал на безопасно разстояние. Всички се издигаха на пръсти и се опитваха да погледнат надолу. Зимните облаци над главите им затрудняваха определянето на времето. Нямаше слънце, само сивкава светлина, която изпълваше небето, лишавайки всичко от цвят. Ейдриън предположи, че им остават само четири часа светлина.
Моувин и Ейдриън отпуснаха от въжето, макар боецът да продължаваше да го държи. Не можеше да види Ройс и вместо това се взираше във въжето. То също почти не се виждаше, заровено в снега, оставило само издайническа следа.
— Стигаш ли дъното?
— Още колко въже има? — гласът на Ройс долетя като от дъното на кладенец.
Ейдриън погледна към Ариста.
— Десет намотки от по петдесет фута всяка — отвърна тя. — Общо петстотин фута — викна тя, накланяйки леко глава, сякаш щеше да хвърли гласа си в дупката.
— И до половината няма да стигне — отвърна Ройс.
— Дълбока дупка — отбеляза Ейдриън.
Въжето се раздвижи и се заизвива.
— Какво правиш, друже?
— Пробвам нещо.
— Нещо глупаво?
— Може — звучеше задъхан.
Въжето спря да се движи и се отпусна.
— Ройс? — викна Ейдриън.
Отговор не последва.
— Ройс?
— Спокойно — викна крадецът. — Може и да проработи. Застанал съм на един ръб, достатъчно голям за всички ни, ако не се лъжа. Хлъзгаво е, но става. Може да пуснем въже и оттук. Изглежда ще трябва да работим на части. Можете да пращате оборудването.
Докараха колата и започнаха да разтоварват багажа, спускайки пакетите в пастта сред храсталаците.
— Аз ще сляза първи — обяви Олрик, когато приключиха с разтоварването.
Ейдриън и Моувин привързаха подсигуряващото въже около кръста и краката му. Веднъж пристегнат, кралят се хвана за главното въже и седна в снега. Двамата мъже този път отпускаха въжето бавно и скоро Олрик достигна храстите.
— Мили Марибор! — възкликна кралят. — Държите ме, нали? — изкрещя им той.
— Не отиваш никъде, освен ако не поискаш — отвърна Моувин.
— Боже — повтори няколко пъти той.
Ройс му даваше напътствия, но говореше прекалено тихо, за да може Ейдриън да различи отделните думи.
— Добре, добре, тръгвам — каза Олрик. Обърна се по корем и се заспуска в дупката, стиснал здраво водещото въже. — Сега бавно — предупреди той Моувин и Ейдриън. Те отново заотпускаха въжето и той се скри от погледа им.
— Велики Марибор! — чуха го да възкликна.
— Добре ли сте? — викна Ейдриън.
— Луд ли си? Естествено, че не съм! Това е същинска лудост.
— Спускайте го — викна им Ройс.
Отдаваха въже, докато Ейдриън не усети дръпване, от което предположи, че Ройс е придърпал Олрик на площадката. Въжето се отпусна, Ройс викна, че всичко е наред и те го издърпаха обратно. Решиха да спуснат Елдън, докато все още имат достатъчно хора за въжето. Той мълчаливо отиде до ръба, макар очите му да говореха, че се чувства като Олрик.
— Ти си следващият, Дигън — рече Ейдриън.
— Шегуваш се — отговори Гаунт. — Не очаквате да се спусна долу?
— Може да се каже, че затова си тук.
— Това е лудост. Ами ако въжето се скъса? А ако не можем да достигнем дъното? Ако не можем да се изкачим? Няма да участвам в това. То е… нелепо!
Ейдриън просто се взираше в него, държейки въжетата.
— Няма.
— Трябва — каза му Ариста. — Не зная защо, но Наследникът на Новрон трябва да ни придружава, ако искаме мисията ни да се увенчае с успех. Без теб не би имало смисъл останалите да продължават.
— Отлично тогава, никой няма да слиза!
— Ако не го сторим, елфите ще избият всички.
Той погледна към нея, а впоследствие и към останалите, с отчаяно, молещо се лице.
— Откъде знаеш това? Откъде знаеш, че трябва да дойда?
— Есрахаддон ми каза.
— Тоя куку?
— Той беше магьосник.