Али бе позволила на Мърси да си играе със секстанта, който баща ѝ ѝ бе оставил, показвайки ѝ как да определя местоположението им по звездите. В замяна Мърси ѝ позволи да си играе с мистър Рингс, но съжали за решението си, когато той започна да се катери по-често по рамото на Али вместо върху нея самата. Късно нощем тя гълчеше миещата мечка за проявената нелоялност, но той само цвърчеше в отговор. Мърси не беше сигурна, че той разбира сериозността на проблема.
— Там! — викна Али, сочейки по-натам към парапета, където Мърси зърна дребната муцунка на миещата мечка да наднича към тях иззад ъгъла. Двете се стрелнаха след него. Лицето се скри, проблесна опашка, сетне също изчезнала.
Двете се хлъзнаха на снега, когато завиха. Сега се намираха пред двореца, над портите. Навън имаше голям площад, където търговци предлагаха стоки от количките си, а викачи крещяха за най-добрата кожа, най-бавно горящите свещи и изгоден мед. Зад стените се намираше вътрешният двор, сетне идваше централната кула, издигаща се внушително с множество прозорци.
Нямаше и следа от миещата мечка.
— Още стъпки! — драматично викна Мърси. — Глупакът оставя следа!
Отново затичаха, следвайки дребните дланести дири в снега.
— Слезте по стълбите на кулата, девойчета — уведоми ги един стражник, покрай когото притичаха. Мърси само го погледна бегло. Беше огромен, като всички пазачи, със сребърен шлем и облечен в тъмна вълна, понесъл копие. Той ѝ се усмихна и тя му върна усмивката.
— Ето го! — викна Али, сочейки през двора към тъмна сянка, стрелнала се под една количка.
Затичаха надолу по стълбите, стигнаха дъното и се втурнаха сред градината. Настигнаха го, когато наближаваше старата градина. Двете се разделиха като ловци, дебнещи плячката си. Али пресече пътя на мистър Рингс, изтласквайки го към Мърси, която скъсяваше разстоянието. В последния миг той се стрелна към купчината дърва пред кухнята. С лекота се покатери по нея и се шмугна през един прозорец, открехнат да пропуска дим.
— Лукав злодей! — изфуча Али.
— Не можеш да избягаш! — викна Мърси.
Мърси и Али влязоха в кухнята и затичаха, сепвайки слугите, една от които изтърва голям тиган, отекнал като гонг. След тях се разнесоха викове и проклятия, но те вече търчаха нагоре по стълбите през килера за чаршафи и в голямата зала, където Мърси със забележителен плонж улови задния крак на мистър Рингс. Ноктенцата му задраскаха по пода, но напразно. Тя стисна по-здраво и го придърпа към себе си.
— Пипнах те! — възкликна тя, лежейки по гръб, притискайки миещата мечка и дишайки тежко. — Чака те бесило!
Някой деликатно прочисти гърло.
Мърси моментално разбра, че е загазила.
Претърколвайки се, видя жена да се взира в нея, скръстила ръце със строго изражение. Носеше зашеметяваща черна рокля, украсена със скъпоценни камъни, които проблясваха като звезди. На недалечната маса стояха осем мъже и още една жена, също с мрачни лица.
— Не помня да съм те канила на тази среща — рече жената на Мърси. — Или теб — обърна се към Али, която се бе примъкнала зад Мърси. Накрая погледна към мистър Рингс. — И със сигурност теб.
— Простете, Ваше Високопреосвещенство — почти в синхрон изрекоха двама стражници, притичали напред. Първият грубо сграбчи Али. Другият посегна към Мърси, която скочи на крака ужасена.
Дамата издигна деликатна ръка, накланяйки леко китка. Пазачът моментално спря.
— Извинен си — каза му тя. — Пусни я.
Хваналият Али пазач се подчини и момичето отстъпи назад, държейки го под око.
— Вие сте императрицата? — попита Мърси.
— Да — отвърна жената. — Казвам се Модина.
— Аз съм Мърси.
— Зная. Али ми каза за теб. А това е мистър Рингс, нали? — попита императрицата, погалвайки въпросния по главата. Мистър Рингс срамежливо наклони муцуна, тъй като бе неудобно притиснат към гърдите на Мърси и коремът му бе незащитен. — Той ли причини толкова проблеми?
— Вината не е негова — рече Мърси. — Просто си играехме. Мистър Рингс беше низкият крадец, откраднал царските скъпоценности, а двете с Али го преследвахме, за да го предадем на палача. Просто той е много добър крадец.