— Виждам това, но за съжаление сме по средата на много важна среща, която не включва крадци, палачи или момиченца — тя се фокусира върху мистър Рингс, сякаш говореше само на него. — Миещи мечки, независимо колко сладки, също не се допускат. Ако двете бъдете така добри да го отведете в кухнята и помолите господин Тинли да му приготви нещо, може би той няма да се забърква в неприятности. Би могло да се намери и нещо за вас — може би карамел? А вие можете да му върнете услугата, като попитате дали не бихте могли да му помогнете с нещо.
Мърси бе закимала още преди императрицата да приключи.
— Вървете, тогава — каза тя. Момичетата затичаха обратно, споглеждайки се облекчено с ококорени очи.
Модина ги проследи как изхвърчат, сетне насочи вниманието си към съвета. Не се върна на стола си, а предпочете да се разхожда из залата, бавно обикаляйки масата, където нейните рицари и министри изчакваха. Единствените звуци в помещението бяха пропукването на огъня и тракането на обувките ѝ. Крачеше по-скоро за ефект, отколкото от нужда. Като императрица бе открила мощта на създаваното впечатление.
Роклята беше ярък пример за това. Сковаваща, тясна, неудобна, но забележителна. Забелязваше възхитата в очите на всички, които я зърваха. Възхитата пораждаше уважение, уважението пораждаше увереност, увереността пораждаше храброст, а тя имаше нужда хората ѝ да бъдат храбри. Да захвърлят съмненията си пред лицето на нарастващата сянка. Трябваше да се уповават в мъдростта на една млада жена, дори и когато ги заплашваше унищожение.
Присъстващите на масата не бяха глупаци. Нямаше да се намират в залата, ако бяха такива. Бяха практични, мислещи ясно, закалени в бой ветерани. Романтичните идеи за непогрешимостта на Новроновата щерка не ги впечатляваха. Броят на копията и внимателно изготвеният план им допадаха повече. Но дори и тези усилия бяха безполезни. Еднакъв шанс за успех имаха и вярата в полубожествена императрица, и воините на бойното поле. Беше им останала само една надежда и — като богиня или като мъдър водител — тя се нуждаеше от одобрението им, ако искаше да съумее да откупи нужното време. Така че тя крачеше с наведена глава, ритмично докосвайки долната си устна с пръсти в привиден размисъл, създавайки впечатлението, че изчислява бройката мечове и щитове, позициите им във възловите места, бентовете и мостовете, които трябваше да бъдат разрушени, кавалерията, степента на готовност на резервните батальони. В никакъв случай не искаше тези възрастни мъже да видят в нея лекомислено момиче, което не осъзнава тежестта, която носи.
Тя спря, гледайки към огъня, загърбила масата.
— Сигурен си? — попита тя.
— Да, Ваше Високопреосвещенство — отвърна сър Бректън. — Сигналният огън е запален.
— Но само един?
— Знаем, че елфите притежават бързина и умение да нападат изненадващо. По тази причина бяхме организирали толкова много наблюдателни патрули.
— И все пак, само един?
— Не е станало случайно.
— Не, разбира се — рече тя, завъртайки се на пета, така че мантията ѝ грациозно се извъртя. — И не се съмнявам, но това говори за уменията им. Само един от двадесет и четирима е имал достатъчно време да докосне с факла купчина намаслени дърва — тя въздъхна. — Значи са прекосили Галевир. Трент е паднал. Изпратете заповеди за разчистването на селските земи, евакуирайте градовете и селата, разрушете мостовете и язовирните стени. Изолирайте ни от остатъка от света — с изключение на южния проход. Него ще оставим за принцесата. Благодаря ви, господа.
Срещата приключи и присъстващите се изправиха. Бректън се обърна към Модина.
— Незабавно ще потегля, за да надзиравам лично разрушаването на мостовете в Колнора.
Тя кимна и забеляза Амилия да потръпва при тези му думи.
— Сър Бректън, надявам се тези ми думи да не представляват обида, но бих желала секретарката ми също да дойде, за да може да ми докладва за процеса. Не искам да те откъсвам от задълженията ти, само за да ме държиш информирана.
И двамата изглеждаха шокирани.
— Но, Ваше Високопреосвещенство, аз ще яздя на север — има риск…
— Тогава ще оставя на нея да реши. Амилия? Ще отидеш ли?
Тя кимна.
— Както желае императрицата — отвърна сериозно тя, сякаш това бе непоносима тежест, с която щеше да се нагърби единствено за доброто на империята. Но Амилия не беше добра актриса.
— Тъй като ще минаваш през Тарин Дол, погрижи се за семейството на Амилия, нека бъдат пратени в двореца.