— Бихме могли да се разделим — замисли се Олрик. — Две групи от по трима и една от четирима. Все някоя ще достигне Персепликуис.
Ариста поклати глава.
— Щеше да проработи, ако можехме да разделим господин Гаунт на четири. Той трябва да достигне града.
— Не спираш да ми напомняш това — рече Дигън. — Но отказваш да ми обясниш какво се очаква от мен. Няма нищо специално, което единствено аз от целия отряд да мога да правя. Надявам се не очаквате от мен да убия един от онези гилибрини или каквото са там. Не съм много по боя.
— Предполагам трябва да… не зная, да надуеш рога.
— Че не можех ли да го сторя, когато ми го донесете?
Ариста въздъхна.
— Има и нещо друго. Не зная какво. Просто зная, че трябва да СИ там.
— Обаче си нямаме представа къде е това там — рече с негодувание Гаунт.
Принцесата приседна на един камък, взирайки се в тунелите. Олрик пък се взираше в нея.
— Какво? — попита тя.
Олрик се усмихна и погледна към отворите.
— Грешал съм. Хол е тръгнал по тесния проход вдясно.
Звучеше тъй уверен, че всички го погледнаха.
— Би ли ни казал откъде знаеш това? — запита принцесата.
Той се ухили, очевидно изключително доволен от себе си.
— Да, но първо ти ми кажи защо седна там — рече на сестра си.
— Не зная. Уморих се да стоя, а това може да отнеме известно време.
— Именно — каза Олрик. — Какво каза, Майрън? Отнело му един час да реши по кой път да поеме?
Монахът го поправи:
— Почти. „Седях близо час, преди да се откажа да размишлявам и просто да избера.“
— Седял е близо час, опитвайки се да реши — каза Олрик. — Седял е точно там.
— Откъде знаеш? — попита Дигън. — Откъде си сигурен, че е седнал точно на онзи камък, а не някъде другаде?
— Попитай Ариста — отвърна кралят. — Защо седна точно там, а не другаде?
Тя сви рамене и се огледа.
— Не съм го обмисляла. Просто седнах. Вероятно, защото изглеждаше най-удобно.
— Естествено. Огледайте се. Този камък е идеален за сядане. Всички останали са заострени или с неудобна големина. Това е идеалният камък за наблюдаване на проходите! По същата причина Хол е приседнал на него. Най-близкият проход е тесният. По него е тръгнал. Убеден съм.
Ариста погледна към Ройс, който пък погледна към Ейдриън. Боецът сви рамене.
— Може да е прав.
— Звучи ми добре — каза Ройс.
Ариста кимна.
— И аз мисля така.
Всички изглеждаха доволни — с изключение на Гаунт, който се навъси, но не каза нищо.
Олрик намести раницата си и като взе фенера от Ройс, уверено закрачи напред.
— Може и да стане нещо от това хлапе — изкикоти се Моувин, следвайки своя крал.
Глава 11
Патриархът
Монсеньор Мъртън се влачеше по мрачния заснежен път, вдигнал качулка, стиснал расото си със замръзнали пръсти. Плъзгаше крака, за да не се подхлъзне върху леда, който не чувстваше. Върхът на носа и бузите му бяха преминали от безчувствен студ към неприятно горене.
Може да е замръзнал, помисли си той. Хубава гледка ще бъда без нос. Мисълта не го притесняваше особено. И без нос щеше да се оправя.
Беше късно. Прозорците на магазините бяха потъмнели, проследявайки отражението му със стъклените си очи. Откакто бе напуснал двореца, срещна по-малко от дузина люде — до един стражници. Съжаляваше онези, които бяха принудени да охраняват улиците. Магазинерите ги мразеха, когато събираха данъци. Безделниците хленчеха, когато биваха прогонвани, а престъпниците ги проклинаха. Полубръснати, тъпоноси, прости и груби, но никой не ги виждаше в нощи като тази. Занаятчиите си бяха по леглата, безделниците и крадците се свиваха по леговищата си, но войниците на императрицата стояха на пост. Усещаха студа, бореха се с вятъра, търпяха изтощение, но мълчаливо носеха бремето на службата си. Пристъпвайки напред, Мъртън промърмори тиха молитва към Новрон да им даде сила и да облекчи нощните им смени. Чувстваше се глупаво. Със сигурност Новрон е наясно с положението им. Не е нужно аз да му го напомням. Каква ли досада съм. Нищо чудно, че ще си загубя носа. Може би трябва да ми вземе и краката.
— Без крака, повелителю, как ще ти служа? — рече тихо. Гласът му се отрони на облачета, които се носеха около главата му. — Защото в тези дни не ме бива за нищо, освен да нося съобщения.
Спря. Заслуша се. Нямаше отговор.
Сетне кимна.
— Разбирам, разбирам. Ако спра да се правя на глупак и вървя по-бързо, ще си запазя краката. Много мъдро, повелителю.